Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
Беше много студено. Докато първото действие свърши, Ситрин се разсополиви, а ушите ѝ замръзнаха. Тя се свиваше зиморничаво в дрехите си, но колкото и да ѝ беше студено, не би си тръгнала за нищо на света. Историята се разгъваше като цвете под ласките на пролетно слънце, войниците от охраната на кервана се бяха превърнали в актьори пред очите ѝ, а актьорите се превръщаха в героите си, толкова убедително, че когато накрая Алерен Човекоубиеца заби намазания си с отрова меч в корема на Оркус, Сандр и майстор Кит бяха само полузабравено ехо на хора, които е познавала някога. Аплодисментите откъм тълпата бяха рехави, но искрени, и Ситрин бръкна в кесията си, за да се включи със свой дял в дъжда от монети, който се изсипваше върху дървените дъски.
Докато другите разглобяваха сцената, Опал, Микел и Смит дойдоха при нея да се посмеят на изненадата ѝ. Да, от самото начало били актьори, обясниха те. Само се правели на охрана. Кари изрецитира началото на комедията, която репетирали от няколко дни и в която се разказвало за приключенията им с кервана. Ситрин им разказа тихичко за стаите, които е наела с Маркъс и Ярдем, Опал взе да я поднася, Смит се изчерви, а накрая всички се разсмяха.
Сандр стоеше близо до каруцата, мръщеше се свирепо и демонстративно не поглеждаше към тях. Ситрин се извини на тримата и тръгна натам, решила, че е сърдит, че говори с другите, а не с него.
— Направо не мога да повярвам — започна тя вместо поздрав. — А ти нищичко не ми каза.
— Май не — отвърна Сандр, без да среща погледа ѝ.
— И за миг не се усъмних — продължи Ситрин. — Страшен актьор си.
— Благодаря.
Майстор Кит извика от другата страна на каруцата и Сандр издърпа едно дебело въже, което вдигаше сцената и я превръщаше в странична стена на фургона, завърза го, стрелна Ситрин с поглед и рече:
— Имам още работа. Трябва да вървя.
Ситрин отстъпи крачка назад. Радостта ѝ започна да бие на кухо.
— Извинявай — каза тя. — Не исках да…
— Няма проблем — отвърна Сандр. — Аз просто…
После поклати глава и си тръгна, като се наведе да мине под една дебела греда, която Смит смъкваше, за да я прибере във фургона.
Ситрин се върна на поляната. Млечното небе вече не ѝ изглеждаше толкова дружелюбно. Не знаеше дали да отиде пак при актьорите, или да си тръгне, дали е желан гост, или натрапник. Внезапно си спомни за окъсаните си дрехи и мазната си коса.
— Не си виновна ти — чу се женски глас. Кари се приближаваше откъм гърба ѝ. Кари, който бе настояла Ярдем да ѝ посочи кой вид оръжие дава предимство на жените. Кари, която се беше разхождала с лък през рамо и с уверената стъпка на ветеран от десетина войни. Кари, която Ситрин всъщност не познаваше.
— За кое не съм виновна аз? — попита тя.
— За Сандр — отвърна Кари и кимна към едно място в долния край на мерата. — Той е новият ни изпълнител на главните мъжки роли. А изпълнителите на главни мъжки роли по правило са свине, особено през първите няколко години от кариерата си.
Сандр стоеше в края на мерата и се усмихваше, наобиколен от три девойки в простовати дрехи. Едната го докосваше по ръката, пръстите ѝ пърхаха като пеперуда, която се колебае дали мястото е безопасно за кацане. Ситрин го гледаше как се усмихва на девойката, как свежда поглед към гърдите ѝ.
— Просто казвам, че това няма нищо общо с теб — поясни Кари.
— Не ме интересува — каза Ситрин. — Не е като да съм имала чувства към него. Но не знаех, че… тоест, мислех, че…
— Това всички си го мислим първите няколко пъти — каза Кари. — Съжалявам, ако те е наранил, и обещавам да му сложа пясък в бирата от твое име.
Ситрин се засмя горчиво. Не беше разбрала кога възелът се е стегнал отново в стомаха ѝ, но определено беше там.
— По моята сметка няма нищо — каза тя. — Всичко се трупа на неговата.
— Мъдри думи, сестро. Искаш ли да дойдеш с нас? По здрач ще имаме ново представление пред губернаторския дворец.
— Не — отвърна Ситрин малко рязко. Овладя се и пробва отново: — Не, тъкмо бях тръгнала към банята, после смятам да се прибера. Преди капитанът да се е изнервил.
— Желая ти късмет с последното. Този човек май е роден изнервен. Или вечно нащрек, най-малкото — каза Кари. — Радвам се, че се видяхме.
Ситрин се обърна и тръгна по широкото стълбище. От вратите на банята бълваше пара. Чуваха се гласове — някои спорещи, други извисени в песен. Ситрин свърна рязко, подминавайки всичко това. Челюстта я болеше и тя отпусна съзнателно лицевите си мускули. Част от нея копнееше да се обърне, да види с кого говори Сандр и дали поглежда към нея. Може би, ако…