Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
— Добре ли си, сър? — попита Бенджамин.
— Нападнаха ме — отвърна Пелтър. — Преди около две седмици в района на Уайтфрайърс. Раната е повърхността, но въпреки това ме боли. Е? — попита той, а после замълча, тъй като в този момент Миранда се върна в кабинета с три чаши ейл, наредени на поднос.
Девойката ни сервира умело чашите, усмихвайки се на баща си, но усмивката й определено се разшири, докато подаваше чашата на Бенджамин. Аз пък бях удостоен с един срамежлив поглед изпод клепачи. После Миранда седна на едно столче до баща си и (о, Боже, спаси ме от мъките на ревността!) продължи да изучава господаря ми. Бенджамин също изглеждаше разсеян.
— За твое здраве, мастър Даунби! — Пелтър се наведе напред и чукна чашата си в тази на господаря ми. — Е, вие очевидно знаете кой съм и къде живея. Известно ви е дори, че имам болки в гърба — той се усмихна. — Освен това се запознахте с прелестната ми дъщеря, светлината на живота ми, но още не сте ми казали защо сте тук.
— Робърт Сакър — заяви Бенджамин, без да се церемони.
Помощник-шерифът простена и с мъка се облегна в стола си.
— Милостиви Боже! — прошепна той. — Сакър е виновен за всичко!
Глава единайсета
Минаха поне два часа, докато помощник-шерифът ни опише всички безчинства, които бандата Сакър беше извършила по пътя за Кентърбъри. Разбира се, аз нямах нищо против да седя в компанията на Миранда, която приличаше на току-що разцъфнала роза. Девойката обаче беше изцяло погълната от Бенджамин, а и той не можеше да откъсне поглед от нея. Тъкмо в онзи момент разбрах защо ревността е такъв ужасен грях. Стомахът ми се беше свил на топка, кръвта ми кипеше, а сърцето ми желаеше само едно — господарят ми да не е там. Колкото до Миранда — като изключим любезните й усмивки, придружени с предложения да допълни чашата ми, тя изобщо не ми обръщаше внимание. От време на време Бенджамин се обръщаше, взираше се с обожание в нея, след което продължаваше да разпитва баща й. След като приключи, господарят ми сподели с Пелтър причината за посещението ни — изнудваческите писма, изпращани до краля, и зловещите убийства на палачите. Помощник-шерифът се облегна в стола си, мърморейки си под нос и клатейки глава.
— Винаги съм смятал Ъндършафт за добър човек — рече той тихо. — Значи клетникът е станал жертва на убийство…
— Всъщност не е толкова сигурно, че е мъртъв — рекох аз.
За миг се изкуших да му разкажа при какви обстоятелства съм видял тялото на палача, но после реших, че това може да ме изложи в очите на Миранда.
Пелтър извърна поглед към мен и повдигна рошавите си вежди.
— Какво те кара да мислиш, че може да не е?
И така, аз споделих с него, че според нас с Бенджамин в града вилнеят двама злодеи, единият от които действа вътре в Тауър, а другият — отвън.
— В такъв случай ще назнача следствие — обеща помощник-шерифът. — Освен това ще накарам съдебните пристави и стражите да си държат очите и ушите отворени. Но ако съм те разбрал правилно — той посочи към Бенджамин, — ти смяташ, че в тази работа е замесен и Робърт Сакър, така ли?
— А ти какво мислиш? — попита на свой ред господарят ми. — На теб струва ли ти се възможно?
— Робърт Сакър беше най-интелигентният член на бандата. Учил е в Стейпълтън Хол в Оксфорд, притежава завидни писарски умения и за кратко дори е служил в един от кралските дворци.
— Значи може да напише писмо, така ли? — попитах аз.
— О, да, но от друга страна, откъде може да се е сдобил с печатите на Едуард Пети?
— Можеш ли да ми го опишеш? — намеси се Бенджамин.
— Прилича на останалите членове на семейството си — висок, загорял, с червеникава коса, гладко избръснато лице, широки гърди и лице, винаги приветливо въпреки белега на брадичката. Изобщо Робърт е един от онези негодници, които биха ти се усмихвали дори докато забиват камата си между ребрата ти. Човек, който може да изиграе както ролята на смел войник, така и тази на кротък писар.
Двамата с господаря ми се спогледахме — описанието не отговаряше на нито един от хората, които бяхме срещнали по време на разследването си.