Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
Аз изпратих Агрипа с най-неприличния жест, за който се сетих, а после се обърнах към господаря си:
— Е, отиваме ли във Франция?
Бенджамин подуши въздуха.
— Не намираш ли парфюма на доктора за странен? — промърмори той. — Някои казват, че е приятен, а други не могат да го понасят…
— Същото казват и за обесването! — озъбих се аз. — Приятно е да го наблюдаваш — или поне така твърдят някои — но е ужасно да го преживееш!
Господарят ми стана от мястото си и си вдигна жакета.
— Всички врати пред нас са затворени — заяви той — с изключение на една, отворена от теб, Роджър — Бенджамин ми се усмихна изотгоре. — Хайде да зададем няколко въпроса на мастър Малоу — той взе свитъка, който Агрипа ни беше донесъл и го пъхна в дисагите, които висяха на някакъв гвоздей, забит в стената. — Имаме още малко време.
И така, двамата с господаря ми излязохме от кулата Уейкфийлд. Да ви кажа, почувствах се доста странно да видя гарнизона, погълнат от ежедневните си задължения. Войниците почистваха снаряжението си, децата си бърбореха и си играеха на слънце, някаква каруца, натоварена с провизии, трополеше към кухнята, а работниците на скелето блъскаха с чуковете си и пееха песни. Бенджамин разпита този-онзи и установи, че щом са приключили с екзекуциите за деня, палачите са се отправили към любимата си кръчма „Бесилката“. Когато отидохме там, заварихме кръчмата празна, но след като кръчмарят ни увери, че Малоу и помощниците му скоро ще се появят, господарят ми поръча ейл. После двамата се настанихме в едно ъгълче, отпивайки мрачно от чашите си, докато накрая палачите не нахълтаха през вратата като шайка демони. Това беше първият път, в който ги виждах облечени в официалната им униформа — черни ботуши с високи токове, дълги кожени наметки в същия цвят, качулки и маски на главите. Всички те изглеждаха зловещо и докато вървяха към нас, аз си дадох сметка колко трудно би било човек да ги различи в някой сумрачен коридор или стая. Както и да е, в онзи момент палачите весело ни поздравиха, след което свалиха качулките и маските си и бършейки потта от лицата си, се провикнаха за ейл.
— Днес явно сте свършили добра работа, а? — обадих се аз.
Вместо като палачи с окървавени ръце Малоу и помощниците му се държаха като работници, връщащи се от полето.
— Дали сме свършили добра работа ли? — отвърна Малоу. — Разбира се, мастър Шалот! Сутринта обесихме деветима речни пирати близо до Уопинг и сега Лондон е едно много по-безопасно място за живеене.
— Не и за речните пирати — отбелязах аз.
Малоу се ухили, а после отпи от чашата си.
— Задръж духовитите забележки за себе си, Шалот. След като потната треска премина, съдиите обиколиха затворите Флийт, Нюгейт и Маршълсий, така че през следващите няколко седмици ще сме затрупани с работа. Както и да е — той остави чашата си на масата. — Кажете сега какво можем да направим за вас. Както виждате, всички сме живи и здрави.
— За разлика от речните пирати — пошегува се Уърмуд. — Единственото здраво нещо при тях е въжето, на което висят!
— Искаме да си поговорим за убийствата на Хелбейн, Хорхаунд и Ъндършафт — започнах аз.
— Вече ви казахме всичко, което знаем — ухили се Снейкрут.
— Обяснете ми — намеси се Бенджамин, — как организира работата си гилдията на палачите? Имам предвид, кой решава кои екзекуции да се извършат?
— Аз решавам — отвърна Малоу. — Работя заедно с помощник-шерифите. Разбира се, понякога сме по-натоварени от друг път. След като съдиите вземат решение, екзекуциите се разпределят между Тайбърн, двора на „Сейнт Пол“, Смитфийлд и кръстопътищата към града и всеки от нас получава списък със задачи.
— Днес обаче всички сте били заети на едно място, нали така? — попитах аз.
— Както вече ви казах, потната треска премина и кралските съдии отново се заеха със задълженията си, а кралските кораби заплаваха из Темза. Заедно с това се възобнови и преследването на речни пирати и те биват екзекутирани както в Уопинг, така и навсякъде другаде покрай бреговете на реката.