Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
— А случвало ли ви се е — намеси се Бенджамин — да бъдете заплашвани от приятели и роднини на екзекутираните или от членове на разни престъпни банди?
Малоу се ухили и отпи от чашата си.
— Това вече е странен въпрос — заяви той. — Да, мастър Даунби, понякога ни се случва да ни заплашат, но ние ходим маскирани, а и повечето престъпници възприемат залавянето, затварянето и екзекуцията като рискове на професията си. За главорезите и разбойниците съществува само един закон и той гласи: „Гледай да не те хванат!“ — главният палач вдигна рамене. — Е, ако някой все пак се остави да го хванат, той е готов да си плати цената. Но защо питаш, мастър Даунби, накъде биеш с този въпрос?
— Двамата с помощника ми сме категорични, че убийствата на членовете на гилдията ти са свързани с изнудваческите писма, адресирани до краля. Един Господ знае каква е причината — Бенджамин замълча, за да си събере мислите, — но аз лично подозирам, че е нещо, свързано със събитията в нощта на рождения ден на краля.
— Какво имаш предвид? — озъби се Уърмуд.
— Ако знаех, с удоволствие щях да ти кажа — рече Бенджамин. — Така или иначе — продължи той, — Ъндършафт, Хорхаунд и Хелбейн са били злостно умъртвени и всеки един от тях е станал жертва на екзекуция, подобна на предвидените от закона. Ъндършафт е бил изгорен в клетка, Хелбейн е бил удавен в чувал, а Хорхаунд — премазан с тежка врата. Имайки предвид всичко това, смятаме, че някой има зъб на цялата ви гилдия.
— Но нали вече ви казахме — Снейкрут ни изгледа мрачно с постоянно шарещите си очи; в ъгълчето на полуотворената му уста се процеждаше слюнка. — Лондонските разбойници не ни закачат.
— Помислете! — подкани ги господарят ми. — Сещате ли се за екзекуция, извършена от вас, при която някой да се е заканил да ви отмъсти?
Думите на Бенджамин увиснаха над тази страховита група мъже като клуп на бесило. Палачите бяха влезли в кръчмата като повелители на живота и смъртта, а ето че изведнъж се сблъскваха с перспективата самите те да бъдат екзекутирани и то по един особено жесток начин.
(Виждам, че малкият ми капелан почуква с перото си, а това обикновено е знак, че иска да ми зададе някакъв въпрос. „Ти бил ли си някога палач?“ — изписква дребосъкът му неден. За тази наглост ми иде ми да го перна с ясеновия си бастун през пръстите! Разбира се, че не! При все многото ми приключения и крайностите, до които съм бил принуждаван да стигам, никога не ми се е случвало да отнема нечий живот, освен ако не е ми се е налагало. Е, това е отговорът. Надявам се сега капеланът ми да млъкне и да ме остави да продължа.)
— Помислете! — повтори Бенджамин.
— Бандата Сакър! — обади се Тоудфлакс, прокарвайки ръка през русата си коса.
— Ама разбира се! — прошепна Малоу. — Бандата Сакър!
— Кои са те? — попита господарят ми.
— Семейство от Кент, баща и петима синове — отвърна бавно Малоу. — Те държаха кръчма на пътя от Лондон за Кентърбъри, която използвали, за да тормозят поклонниците. Шерифът на Кент и местните представители на закона били безсилни срещу тях. И така, бандата Сакър грабела, отвличала и изнасилвала, необезпокоявана от никого. Отначало никой не ги подозирал. Кръчмата им се намираше близо до водопоя Сейнт Томас, така че поклонниците често спирали там. Вечер семейство Сакър ги напоявали и нагостявали, внимателно изучавайки възможните си жертви, а на следващата сутрин, след като поклонниците си тръгнели, минавали напряко през гората и им устройвали засада. Разбира се, въоръжените поклонници не били тяхна цел; нападали само малочислените семейства и търговците, тръгнали на път единствено с жените си. Понякога членовете на бандата просто ограбвали жертвите си, но ако им се сторело, че има опасност да бъдат разкрити, ги убивали най-хладнокръвно.
— И никой не ги подозирал, така ли? — попита Бенджамин.
— Ами не. Както казах, бандата се състоеше от баща и петима синове. Най-възрастният, Робърт, обикновено оставал в кръчмата и се преструвал, че баща му и останалите му братя също са там. И така, грабеж след грабеж, семейство Сакър успяло да натрупа едно малко състояние. Един ден обаче в кръчмата отседнал някакъв търговец, който имал приятел, убит няколко месеца по-рано. Та този търговец видял, че един от домакините му носи гривната, която той бил подарил на приятеля си за празника на свети Йоан Кръстител, така че веднага се върнал в Лондон, за да докладва на шерифа. После бандата беше заловена от Теофилъс Пелтър.
— От кого? — прекъснах го аз, заинтригуван от това странно име.