Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

— Ами преди кръчмата да бъде срутена — продължи главният палач, — ние такова…

— Взехте каквото можахте, така ли? — попита господарят ми.

— Да кажем, че се възползвахме от правата, произтичащи от професията ни. По-голямата част от кръчмата вече беше претършувана, така че отнесохме само онова, което беше останало. Все едно, важното е, че Пелтър отказа да участва.

— Палачите обаче винаги вземат онова, което им се полага, нали така? — настоях аз.

— О, кажи му най-после! — озъби се Уърмуд. — Кажи му какво наистина се случи!

— Аз ще му кажа — заяви Снейкрут. — Когато бесиш човек, мастър Даунби, можеш да го направиш бързо, но можеш да го направиш и бавно. Е, както разбрахте, Сакър бяха ужасни хора и заслужаваха да се помъчат, така че в онзи случай решихме да го направим бавно, плъзгайки възела към тила им.

— И помощник-шерифът ви позволи? — попитах аз.

— Както правят всички служители на закона — отвърна Малоу, — той и хората му препуснаха обратно към Лондон веднага щом разбойниците увиснаха на въжето. Такива са правилата, мастър Даунби — след прекатурването на стълбата всичко остава в ръцете на палачите.

— Ами заплахите, за които споменахте по-рано? — продължих с въпросите аз.

Малоу изпусна една дълбока въздишка.

— Екзекуцията се състоя по обяд. Три или четири часа по-късно, когато вече се готвехме да поемем обратно към Лондон, някакъв тайнствен нападател започна да изпраща към нас стрели откъм дърветата. И така, ние се скрихме зад каруцата си, след което чухме виковете на някакъв мъж. Гласът беше на Робърт Сакър, който се закле да ни отмъсти за стореното. После почакахме, за да се уверим, че опасността е преминала, и се запътихме към града.

— И с това всичко приключи, така ли? — попитах аз.

— Няколко дни по-късно — отвърна Тоудфлакс — шерифът на Кент отишъл да прегледа телата на обесените и открил, че и петте трупа са били свалени от въжето, за да бъдат погребани тайно. На мястото била оставена бележка, в която Робърт Сакър се заканвал да си отмъсти на виновниците за бавната и мъчителна смърт на баща си и братята си.

— Ъндършафт участва ли в екзекуцията?

— О, да — отвърна Малоу. — И той като мен беше чувал за престъпленията на онези негодници и знаеше за изнасилените жени с прерязани гърла. Мастър Ъндършафт вярваше в максимата „око за око и зъб за зъб“, така че с готовност взе участие в онова, което сторихме. Въпреки отправените заплахи обаче така и нищо не се случи — той огледа помощниците си — и малко по малко ние забравихме за случая.

— Да не би да мислите — обади се Уърмуд, — че зад смъртта на другарите ни стои Робърт Сакър?

— Възможно е — отвърна Бенджамин.

— Но нали казахте, че убийствата са свързани с писмата до краля? — отбеляза Малоу.

Господарят ми ме погледна и поклати глава.

— Така смятаме, да, но не разполагаме с никакви доказателства — рече той.