Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Сестра Леонор пребледня и остави работата си настрана, седна и закри лицето си с ръце. Тя поседя така известно време преди да посмее да погледне Сесилия Роса, която също беше седнала.

— Нали не мислиш да ни издадеш? — прошепна накрая сестра Леонор с толкова слаб глас, че едва се чу.

— Не, сестро, изобщо не мисля да го правя! — отговори Сесилия Роса възмутено. — Ти със сигурност знаеш, че аз се намирам в "Божия дом" за наказание и изкупление, тъй като от любов извърших същия грях като твоя. Никога няма да те издам, но искам да те предупредя. Рано или късно ще бъдете разкрити от някой, който ще каже на майка Рикиса, или в най-лошия случай от самата нея. Ти знаеш също толкова добре, колкото и аз, що за човек е тя.

— Аз вярвам, че Дева Мария ни е простила и ни закриля — каза сестра Леонор след малко. Но заби погледа си в земята, сякаш изобщо не беше убедена в думите си.

— Ти си й обещала своята непорочност, как можеш тогава толкова безгрижно да вярваш, че Тя ти е простила неспазеното обещание? — чудеше се Сесилия Роса по-скоро смутена, отколкото обидена от греховните мисли, които сестра Леонор толкова безсрамно разкриваше.

— Защото Тя ни предпази. Никой друг освен теб, която ни желаеш доброто, не ни е видял и не е разбрал за нас. Защото любовта е един прекрасен дар, нещото, заради което повече от всичко друго си заслужава да живееш! — отговори сестра Леонор с повишен тон, все едно предизвикваше, все едно вече не се страхуваше, че ще я чуе не който трябва.

Сесилия Роса онемя. Сякаш изведнъж се оказа на върха на висока кула и погледът й се зарея над необятни простори, които тя само е предполагала, че могат да съществуват, но сякаш в същото време изпитваше ужас да не загуби равновесие и да падне долу. Тя никога не би могла да си помисли, че една монахиня, отредена на Небесния годеник, би нарушила своите обети; нейният собствен грях — да направи това, което сестра Леонор бе извършила, но със своя годеник, а не с монах, който също е дал обет, беше сравнително малък грях. И все пак очевидно грях. Любовта беше дар Божи за хората, за това имаше доказателство в Светото писание. Онова, което беше трудно да се разбере, беше как така любовта можеше в същото време да е и един от най-тежките грехове.

Сесилия Роса си спомни една история, която разказа на сестра Леонор замислено и отначало малко несвързано, докато се ровеше в паметта си.

Разказваше се за една девойка на име Гунвор, която била принудена да се омъжи за един старец, с когото тя изобщо не искала да живее, най-вече защото била влюбена в младеж, който се казвал Гунар. Двамата млади, които се обичали, никога не изгубили надежда за любовта си и изглежда, че молитвите им накрая умилостивили светата Дева, която им изпратила чудно спасение. Предполага се, че те и днес живеят щастливи заедно.