Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Машина за знамения
Машина за знамения - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Машина за знамения

Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:

След края на изтощителната дългогодишна война, която запраща Ричард, Калан и съмишлениците им отвъд границите на възможното и постижимото, надеждата за покой и мирен живот е краткотрайна.
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 159
Перейти на страницу:

Ничи изпъна тяло, започваше да разбира.

Зед, който продължаваше да не схваща, заби юмруци в хълбоците си.

— Е, и?

— Ами, всичките онези символи от всичките страни на машината и в книгата са едни и същи, но този, който е прожектиран на тавана, благодарение на светлината, извираща от вътрешността на машината, е огледален. Горе на тавана деветката беше на обратно. Емблемата, прожектирана от вътрешността на машината върху тавана, е такава, каквато изглежда, гледана отвътре на машината — ако се гледа отвътре навън. Това би видяла на тавана самата машина. Така самата тя вижда емблемата.

— Как така вижда собствената си емблема? — объркан попита Зед. — Сигурно се шегуваш.

Ричард придърпа към себе си лист хартия и потопи писалката в мастилницата, след което нарисува едра, черна деветка. Обърна я така, че Зед да я види добре.

— Ето това е, което машината чертае със светлина, това вижда тя — деветка.

Зед направи въртелив знак с ръка.

— Продължавай.

Ричард обърна листа с гръб към Зед и го поднесе към една лампа, за да се вижда.

— Когато погледнеш към вътрешността на машината, онова, което тя вижда като деветка, за теб ще изглежда така, обърнато.

Емблемата, която виждаме навсякъде, нейните отпечатъци, изглежда така, все едно гледаме отвън към вътрешността на машината. Но от гледна точка на самата машина това е огледално изображение на символа. — Ричард обърна пак листа, за да може Зед да види деветката в нормалния й вид.

Калан се надигна от стола, изведнъж прозряла колко просто нещо им обяснява Ричард.

— Ама разбира се, Ричард е прав, всичко е наопаки.

Зед ги изгледа, сякаш лудостта внезапно бе станала заразна.

— Говорите все едно машината е жива. Това са просто чаркове и лостове, нали сам го каза. Машина.

— Разбира се.

Подпрял длан на единия си хълбок, Зед закрачи, потънал в размисъл.

— Мразя да го казвам — отрони накрая, — но колкото и налудничаво да звучи, в крайна сметка това твърдение е логично. Опасните книги, свързани с магия, обикновено са предпазвани по някакъв начин, за да не бъдат използвани неправомерно. В първия момент може да звучи откачено, но подобно обръщане май наистина би могло да върши добра работа за защита.

— Но пък е доста лесна за разбиване — обади се Бердин. — Вярно, на Господаря Рал му отне известно време, докато се сети, но все пак успя. Според мен, за да върши работа срещу опасна магия, такава защита би трябвало да е измислена по-добре.

— Така ли мислиш? — Зед бавно поклати глава, докато погледът му се отместваше от Бердин към Ричард. — Единствената причина да се сети беше, че активира магията, която му показа прожектирания символ. Имам чувството, че само правилният човек би могъл да го направи. Много видове магия са предназначени за използване от конкретен потребител. Дори някой друг да бе открил тази машина, едва ли друг освен Ричард би могъл да я задейства — така си мисля. Като го е направил, той си е набавил решението, което му е било необходимо, за да направи така, че книгата да работи в негова полза и той да си послужи с нея, за да разбере какво има да му каже машината. Не ми се вярва друг да би могъл да стигне до разрешаване на загадката. Защитата всъщност е била двойна.

Зед метна металната лентичка на масата.

Ричард се загледа към стария магьосник.

— Е, сега пък в твоята уста звучи, все едно машината е жива.

Зед само се усмихна.

Най-сетне Ричард седна и придърпа стола към масата.

— Бердин, трябва да преобърнем всички правила, които записахме, и да ги свържем обратно с преводите от високо Д’Харански.

Бердин потопи писалката в мастилницата и извади нов лист хартия.

— Може ли да ми подадеш една от металните лентички.

Ричард взе лентичка от масата. Повъртя я между пръстите си, преди да разгледа символите, прогорени в нея. После я сложи най-горе на листа пред Бердин, за да може тя да се консултира с нея.

— Ще отнеме известно време — обърна се Ричард към Зед, докато вземаше книгата в ръце. — Но вече установихме връзките, така че да се надяваме, че оттук насетне ще потръгне по-лесно.

Тридесет и пета глава

РИЧАРД НАСОЧИ ВНИМАНИЕТО СИ КЪМ БЕНДЖАМИН, който стоеше по-назад заедно с Кара и Найда и наблюдаваше зорко.

— Искам да те помоля нещо, генерале.

Бенджамин пристъпи напред.

— Да, Господарю Рал?

1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 159
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)