Мрачни дни [bg]

— Зомбита — рече Скълдъгъри. — Зомбита на прага. Това ли наричаш елегантен план?

Сангуайн се изправи в цял ръст и се засмя.

— Мъртвите не могат да влязат — обясни Страха. — Ще си стоят отвън, докато изгният, а в полунощ хотелът просто отново ще се премести. Не мога да разбера как точно смяташ да ме накараш да ти отворя вратата към Останките.

— Да, де — отвърна Сангуайн. — Не разбираш, защото още не знаеш всички факти. Може да си наредил наоколо разни магически защити и други чудесии, които не допускат наблизо никакви нежелани елементи, като живите мъртви, да речем, и това е супер. Но, виждаш ли, проблемът със защитните символи се състои в това, че те винаги могат да бъдат заобиколени. Магическата азбука и всичките й букви цял живот са били нещо като хоби за моя татко. Е, не е специалист, но знае кой защитен символ с кой друг може да бъде дезактивиран. Виждаш ли ги тия зомбита отвънка? В смрадливата гнила кожа на всяко от тях е издълбан по един магически символ — Били Рей бръкна в джоба си и подаде на Страха сгънат лист хартия. — Как мислиш? Ще ти преодолеем ли защитите?

Страха огледа написаното на листа и очите му се присвиха. Не отговори.

— Нали се сещаш, че е достатъчно тия гадини отвънка да нахълтат едновременно? — продължи Сангуайн. — Така че ето какво ти предлагам, Антоне. Отваряш ми вратата на двайсет и четвърта стая, оставяш ме да си взема онова, за което съм дошъл, а аз отзовавам ордата зомбита.

Страха хвърли поглед през прозореца. После поклати глава.

— Не.

Сангуайн въздъхна.

— Грешен ход, приятел. Тия като почнат, спиране няма, ще стане кървава баня.

— Можем да ги удържим — каза Страха. — Как смяташ, Скълдъгъри?

— Ще бъде веселба — отвърна Скълдъгъри. — Валкирия никога досега не се е била срещу орда от зомбита. Тъкмо ще се научи.

— Радост неземна — промърмори момичето.

— Ох, хора, хора — рече Сангуайн. — Все се натискате да умрете от геройска смърт. Не искам точно този ми костюм да се оплеска с кръв, така че, ако нямате нищо против, излизам навън. Нямам желание да съм на затворено тука като почне касапницата.

Обърна се към вратата и в този миг Страха го блъсна. Сангуайн не очакваше удара, залитна и падна.

— А правилото? — рече, търкайки натъртената си челюст.

— Насилието срещу гостите е недопустимо — обясни Страха. — Но ти вече не се водиш гост тук.

Скълдъгъри пристъпи напред и Сангуайн се изправи напрегнато.

— Можеш да ме удряш колкото си искаш — започна, а Скълдъгъри каза само „О, супер!“ и го цапардоса. Сангуайн се препъна в масичката за кафе и се просна по гръб.

— Така няма да си помогнеш! — излая. — Зомбитата идат и нищо не може вече да ги спре!