Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

Приближиха се и тя успя да огледа нещото, което бе привлякло вниманието й. Приличаше на огромна черна мравка, само дето имаше жило, което в момента безсилно биеше по снега, в който странното насекомо бе затънало. Тя не можеше да си представи как точно е успяло да се обърне по гръб, но в момента ровеше с всичките си шест крака, а дългата черна опашка се мяташе и разхвърляше пръски сняг и лед наоколо.

Слезе от гърба на Пук и предпазливо пристъпи напред.

— Не тр-рябва… гр-р-р… пр-рави така, гр-р-р — спря я гласът на горския дух, но тя не се обърна. — Не се пр-риближ-жава, гр-р-р… отр-ровно е, гр-рр.

Едва тогава го погледна. На лицето й се изписа презрителното високомерие, наследено от поколения владетели, което можеше да спре цяло стадо разбеснели се мравкоподобни отровни гадини. Пук само се сви и закри с лапи муцуна, а тя пристъпи спокойно и с едно добре премерено движение прикова отровното жило към земята с босия си крак. Останалите крайници на насекомото застинаха за миг във въздуха, след което се размятаха още по-неистово, което изобщо не я впечатли. Изчака няколко секунди, но след като видя, че няма да се успокои, се наведе, сграбчи го през средата за твърдата черна обвивка, след което го обърна и едновременно с това отскочи колкото можеше по-далеч. Съществото замръзна. Прибра крака под тялото си и навири опашка, а жилото застрашително се разлюля на височината на гърдите й, но никой от двамата не помръдна. После то все така изненадващо се отпусна и внезапно срещу нея се оцъклиха двете най-черни очи, които бе виждала.

— Благодаря… — разнесе се срамежливо тънко гласче, което като че ли идваше изпод триъгълната глава на „мравката“.

Разбира се, Тарина вече не се учудваше на нищо, камо ли пък на говорещи насекоми. Освен това съзнаваше, че няма време за любезности, тъй че само попита:

— От тук нататък ще се оправиш ли?

Нещото кимна, при което се разнесе скърцане като от недобре смазани панти на тежка дъбова врата, и тя се врътна на пети.

— Почакай… чакай мъничко! — изписка мравката, така че се обърна отново. — Вземи това…

После пъргаво се придвижи към нея, надигна глава и със странен гъргорещ звук изплю в краката й лъскаво белезникаво топче колкото орех.

— Какво е? — гнусливо го побутна с палеца на крака си Тарина, която подозираше, че става въпрос за яйце, а нея самата взимат за глупачката, която ще отгледа кукувичето.

— Вълшебно зърно! — изквича насекомото. — Внимателно, лекичко!

Зад нея Пук наостри уши и се надигна. Принцесата веднага схвана, че е нещо наистина важно, така че откъсна едно парче от вече достатъчно преживялата си нощница, уви зърното в нея и попита: