Гробовни тайни [bg]

Двамата със Софи не говорихме много по време на пътуването. Тя бе вперила поглед през прозореца, потънала в собствените си мисли, както и аз в моите. Размърда се едва когато наближихме брега и видяхме бурното море отвъд скалите. Знаех какво си мисли. Каквото и да се бе случило, щяхме да разберем съвсем скоро.

В този момент подминахме табелата с надпис Шаркъм пойнт. Недалеч пред нас видяхме проблясващите сини светлини.

Софи вдигна ръка към гърлото си.

— Господи, това къщата на Уейнрайт ли е?

Усетих тежест в стомаха.

— Да.

Пътят бе преграден с полицейска лента, която плющеше на вятъра. Зад нея от двете страни на портата бяха паркирани полицейските коли и каравани, както и няколко микробуса на телевизията и пресата. На алеята пред къщата имаше линейка, но липсата на сирена и сигнални светлини показваше, че вече нямаше защо да бърза.

Паркирах близо до полицейската лента.

— Какво ще правим? — попита Софи.

От обичайната й самоувереност не бе останала и следа.

— Дойдохме чак дотук, няма смисъл да си тръгваме сега — казах аз и излязох от колата.

Откъм скалите край морето духаше силен вятър, който носеше лек мирис на сол и изгорели газове. Чувах звука на мотора на генератора, който се намираше някъде наблизо. Когато се приближихме до къщата, пред нас застана полицай в яркожълта светлоотразителна жилетка.

— Пътят е затворен.

— Знам. Казвам се Дейвид Хънтър. Детектив Конърс тук ли е? — попитах аз.

Той ни гледа, после взе радиостанцията:

— При мен има някакъв Дейвид Хънтър, който пита за…

— Детектив Тери Конърс — уточних аз в отговор на въпросителния му поглед.

Той повтори името и зачака. Мълчанието продължи доста дълго време, след това от другата страна се чу пращене и някакъв глас.

— Съжалявам — каза той и свали радиостанцията.

Софи се намеси, преди да успея да кажа каквото и да било.

— Какво означава това — че не е тук или че не иска да се види с нас?

Полицаят я погледна ледено.

— Означава, че трябва да си тръгнете незабавно.

— Кой е бил убит? Професор Уейнрайт или съпругата му?

— Вие роднини ли сте?

— Не, но…

— Тогава ще прочетете новината във вестниците. За последен път ви казвам, върнете се обратно в колата си.

— Хайде, Софи — подканих я аз и я хванах за ръката.

Достатъчно добре познавах полицията и ми беше ясно, че така доникъде няма да стигнем.

Тя издърпа ръката си и отново се обърна към полицая.

— Никъде няма да отида, докато не разбера какво се е случило!