Лятото на ангелите [bg]

Пращам на Вик и Едисън съобщение, за да ги осведомя какво става, като се надявам, че ще проспят тревогата. В момента и бездруго не могат да направят нищо. При все това не е особено изненадващо, че малко след като отново влизаме вътре, Едисън се появява с кошничка за напитки.

— Взех ги от бензиностанция — заявява намусено, докато връчва чаша на Стърлинг. — Не посмях да се доверя на чая. Така че ти взех горещ шоколад.

Определено не е достатъчно буден да кара безопасно, как, по дяволите, се е добрал дотук?

Тъкмо си задавам този въпрос и го виждам да изхвърля празната чашка от четвъртото място в кошничката и да взима втора с концентрирано зло за себе си, така че ето ти ужасяващия отговор. Подава ми последната чаша — смес от горещ шоколад и кафе, понеже на бензиностанциите и двете са гадни, но смесени в едно, не са чак толкова зле. Нямам представа как става така.

— Ако тръгнем към службата, можем да продължим да обработваме досиетата ти — продължава Едисън, след като изслушва всички новини. — Може би ще я намерим…

— Говори с Холмс. Евентуално би искала да съм тук за разпита на Ноа, който Уотс ще проведе.

Когато се връща от скенера с добрата новина, че няма сътресение, Ноа спи дълбоко и е трудно да бъде събуден, травмата помага на бенадрила за изключването на съзнанието му. Вкарват го в стая в Педиатрията и той дори не помръдва при преместването в нормално легло. Поне са го измили преди скенера и са му сменили дрехите. Ние стоим на прага и надничаме вътре.

Холмс се усмихва леко на тази гледка, топло и май дори с лек копнеж.

— Колко далеч е от тук до Куантико?

— По това време на деня? Около половин час.

— Тогава тръгвайте. Уотс ще се обади да ви върне, ако иска да си тук за разпитите.

— Добре. Ще бъдем в службата, в рамките на обозримото бъдеще.

— Мерседес…

Обръщам се да я погледна по-внимателно:

— Мисля, че съм била в Бюрото прекалено дълго — започвам да се притеснявам, когато възрастни ми говорят на собствено име.

— Двамата с Миньоне сме партньори от пет години, а все още не съм убедена, че той знае как се казвам — съгласява се детектив Холмс. — Онова, което обясни на Ноа по повод въпроса „защо“… Беше добър отговор.

— От самото начало въпросът не ми излиза от главата — признавам. — Мисля, че онзи извод е част от него. Моята част. Не смятам обаче, че обхваща всичко.

— Ще открием и останалото, ако имаме късмет. Но засега това беше правилният отговор.

Съобщаваме на Кас, че излизаме и щом се озоваваме отвън, Едисън започва да си търси ключовете. Стърлинг пъха ръка в джоба му, изважда цялата връзка и ги прибира дълбоко в чантата си.

— Не, не! — скарва му се. — Няма да караш.

— Винаги карам аз.

— Този път не.

— Ама винаги карам аз!

— Сега обаче няма да караш!

Прехапвам устна, за да не се засмея. Предвидими като въртенето на земята…