Лятото на ангелите [bg]

— Първо яж!

Вик се паркира на един от столовете, за да се убеди, че ще изпълним нареждането му.

След като остава доволен, че не се опитваме да живеем само на кофеин, ни оставя и си отива в кабинета. Бавя се колкото да си допия кафето и се опитвам така да оформя сведенията си и доклада, че да не изглеждам като идиот пред агент Дърн. В крайна сметка решавам, че по-подготвена няма да стана и излизам от стаята.

Още не съм стигнала до асансьорите, когато от ъгъла на Блейки се разнася мощно ликуване, виждам там и много повече хора от обикновено. Разпознавам няколко агенти от отдела по киберпрестъпления и когато се втурват да се прегръщат, агентите от „Киберпрестъпления“ и „Престъпления срещу детето“ не правят разлика, някои плачат или се смеят замаяно и подскачат насам-натам.

— Рамирес! — провиква се Блейки. — Прибрахме Дребосъка!

— Дребосъка? — повтарям глупаво. — О, боже милостиви! Дребосъка! Едното от Изгубените момчета!

Колежката ми се смее и се хвърля в обятията ми.

— Той е добре! При нас е и ще се оправи, а копелето, което го е държало, ни даде следи за Нибс, Свирчо и Къдравия[40]!

Отговарям на прегръдката й и я стискам наистина здраво. Месеци наред екипът й следеше тези и няколко други момчета, опитваха се да проникнат в група педофили, които използваха попъп форуми, за да организират размените си. Откриха едното момче преди няколко седмици, но мъжът, който го държеше, се паникьосал и го убил, докато стягали хватката около къщата. Дребосъка в безопасност и солидни улики за трима други? Днес е чудесен ден за екипа на Блейки и партньорите им от „Киберпрестъпления“!

Да, но пак се сещам за Ноа, който се опитва да разбере защо майка му я няма, а не е направила нищо лошо.

Натискам копчето за повикване, чакам асансьора и вратата се отваря, за да разкрие Шевон и две от специализираните преводачки от секция Югоизточна Азия в „Контратероризъм“. След малко сигурно дори ще си припомня имената им. Но те се споглеждат с притеснение и се въртят ту към мен, ту към Шевон, и накрая слизат от асансьора.

— Ние просто ще… хей, там май има купон! — обявява неловко по-младата и замъква партньорката си към Блейки.

— Що за ужасии разпространяваш за мен? — питам сухо, влизам и натискам бутона за „Вътрешни разследвания“.

— Не ми се налага — отвръща Шевон с глас, твърд като скования й гръб. — Наистина ли смяташ, че цялата сграда не знае, че получаваш доставки?

— Вече не са до домашния ми адрес.

— Наистина ли?

— Наистина… — оглеждам я дискретно в люлеещото се отражение на вратите. Изглежда изтощена, спаружена по начин, който няма нищо общо със съня. На върха на езика ми е да попитам как се чувства през… cògeme, десет ли станаха? Десетте дни, откакто сме се видели за последно.