Лятото на ангелите [bg]

— Защо ми го казвате, госпожо?

— Понеже знам, че няма да споменеш на никого другиго извън екипа си, а заслужавате да знаете, че за политането й през ръба не сте виновни нито ти, нито екипът ви, нито случаят — обяснява ми Дърн без заобикалки. — Седни, моля те!

Сядам. Днес е облечена в светлолилаво, а тъканта е такава, че се увива и блещука привлекателно, и си мисля, че точно такава ще стане и Стърлинг — дама, която може да носи пастелни цветове и женствени дрешки, без това да отнема и грам от авторитета й. Стърлинг просто трябва да почака, докато спре да прилича на малолетна.

— Съобщиха ми, че не си ходила при никого от терапевтите ни.

— Поговорих със свещеника си. Сметнах, че ще ми бъде по-полезно.

— Как върви проучването на старите случаи?

Обяснявам на Дърн параметрите, които използваме, като не се срамувам да призная и за охлювената скорост на работа. Понеже голяма част от проучванията ни се основава на инстинкт и впечатления, не можем просто да го предадем на техническите анализатори в този им вид. Първо се налага да стесним търсенето.

Драконката вдига глава от страницата с бележките, написани със суперелфически краснопис, който вероятно само тя може да си разчете.

— Продължаваш да спиш в домовете на колегите си?

— Да, госпожо.

— Ако ще ти е по-удобно у дома…

— При цялото ми уважение, госпожо — прекъсвам я меко, — не се чувствам несигурна в дома си. Просто ми е по-добре при Едисън и Стърлинг. Там не съм така самотна.

Тя кима замислено и не се чувствам съвсем удобно под прицела на проницателните й тъмни очи.

— Ще продадеш ли къщата?

— Не знам. А и не планирам да мисля по въпроса, преди цялата тази история да приключи.

— Разбираемо е. Професионалното ти мнение, агент Рамирес: кога според теб тази личност ще нанесе нов удар?

Премислям внимателно всички фактори и променливи, които се блъскат в главата ми от часове, дори от дни. В крайна сметка всъщност има само един отговор.

— Два дни, ако сме късметлии. Твърде вероятно е и да е по-малко.