Лятото на ангелите [bg]

Леко страшно е, че с Холмс вече сме прекарали заедно достатъчно време, за да тълкува тя израженията ми така добре. Облягам се на таблата в долния край на леглото и вкопчвам ръце в пластмасовата дъска, така че той да ги вижда.

— Ноа? Ще ни разкажеш ли какво се случи?

— Спях — той клати глава, а погледът му се разфокусира за момент. — Мама ме прати да си легна, понеже трябва да стана рано. Ще ходим в Уилямсбърг утре, в „Буш Гардънс“. За рождения ми ден.

Роr amor de Dios, tenga compasiòn[38]!

— Какво те събуди? — пита Холмс. Вероятно вече е задала няколко въпроса на Ноа, преди да се обади и по пътя насам, но не бих познала по изражението или езика на тялото й.

— Помислих, че е кошмар. Един от онези, със зловещите манекени. Нечия ръка ми разтърсваше рамото и когато отворих очи… Някаква ръка затисна устата ми, понеже понечих да изпищя… — последното той промърморва неохотно, а по шията му плъзва червенина. Ах, какви са самоуверени и докачливи момчетата, преди да влязат в пубертета… — Тя каза, че трябва да пазя тишина.

— Тя?

— Звучеше като жена. Така де, предполагам, не е задължително да е била, може да се преструва на такава, но… — Ноа се изчервява като домат. — Не вървях съвсем по права линия. Тя ме прегърна през раменете, за да ме направлява, нали разбирате? И беше… мека. Сещате ли се? Като… — той се изчервява още по-силно, свива шепа на гърдите си и стиска.

Една от сестрите скрива лице зад рамото му, за да не види усмивката й.

Историята е сърцераздирателно позната. Непознатата го отвела в спалнята и го заставила да стои до леглото, докато намушква майка му до смърт. Ноа се сбил със спасителката си, но тя го ударила по тила с пистолета, достатъчно силно да го замае, и си довършила започнатото, отвела го във вана — или в джипа, не бил сигурен, — но колата му се сторила по-голяма от седана на майка му — и му дала мечето, а после го оставила на една пресечка от полицейския участък.

След като, разбира се, му казала името ми.

— Все продължаваше да повтаря, че ще ме закриляте — казва Ноа с тих и измъчен глас. — От какво да ме закриляте? Тя каза, че майка ми трябва да плати. Че не може да продължи да ми причинява това. Кое?

С Холмс се споглеждаме и тя кима да поема топката.

— Ноа, този човек преследва родители, които нараняват или застрашават децата си.

— Мама никога не ме е наранявала! — отвръща момчето и се изправя толкова бързо, че е видно как се бори с пристъп на гадене. — Никога не ме е наранявала!

— Ноа…

— Не! Гледаме криминални сериали и знам, че много деца казват така, дори ако са били малтретирани, но аз не съм!

— Когато си бил в дома на приятел преди няколко седмици, някой се е обадил на „Закрила на детето“, за да изложи притесненията си — обяснява му Холмс. — Съобщил е, че си лошо насинен и куцаш.