Лятото на ангелите [bg]

— Ноа… — заобикалям долния край на леглото и сядам достатъчно близо да му подам ръка. Той незабавно я взима, стиска смазващо силно. Не му казвам да разхлаби хватката. — Тази личност, която прави всичко това… тя е толкова увлечена от нагона си, че прибързва и не разглежда цялата информация. Знам, че не е лесно да го чуеш и съжалявам. Ужасно съжалявам за случилото се с теб и майка ти.

— А защо си замесена ти?

За първи път ми се струва, че най-сетне имам подходящ отговор.

— Понеже който и да прави всичко това, знае, че ме е грижа. Смята, че другите хора не са достатъчно загрижени за страданията на децата, а моята работа се състои от това да намирам и арестувам онези, които нараняват малчугани. Убийцата ти е казала името ми, понеже е знаела, че ще зарежа всичко, за да дойда тук при теб.

Сълзите се стичат по лицето на Ноа и се смесват със засъхналата кръв, която още не е почистена.

— Мама!

— Обичала те е. Повече от всичко на света. Обичала те е и не спира да те обича дори в смъртта. Никога не го забравяй, Ноа!

Той кима, изпълнен със скръб.

Холмс поглежда към тефтера в ръцете си.

— Ноа, а как се казваше баща ти?

— Константийн Хакен — изхълцва момчето. — С „й“.

На средата на името Холмс се обърква и пита безпомощно:

— А къде е мястото на „й“?

Усмихнатата сестра се закашля.

Оказва се, че „й“ е след „и“, а в името се съдържа азбучна шега („й“ е винаги след „и“), ако съм достатъчно храбра да я отбележа (не съм). Майката на Ноа се е казвала Маартя, но когато го питаме за дядовците и бабите, той подсмърча с неудобство от леглото. Родителите на баща му, обяснява, не смятали гимнастиката за подходящо поприще за сина си и не поддържали контакт с него още откакто баща му бил тийнейджър. Майка му израсла под грижите на държавата и не познавала родителите си.

Имам предчувствие обаче, че научат ли историята му, някоя от елитните зали, в които се явява на прослушвания младежът, ще намери и място, и приемно семейство, които да му станат законни настойници. С колебание приемам тази мисъл като спасителна клечка, много тънка клечка, но поне е нещо.

Един от униформените полицаи остава с Ноа, когато идва доктор да го вземе за скенер на главата. Двете с Холмс излизаме в чакалнята да се присъединим към Стърлинг и току-що пристигналата Кас.

— Агент Уотс идва насам — докладва незабавно Кас на Холмс. — Живее в Норфолк.

— Ама че дълго пътуване. Това са по колко — три часа във всяка посока, за да ходи на работа?

— Съпругът й е назначен в базата в Норфолк, тя прекарва там уикендите, ако случаите го позволяват, а през седмицата е отседнала при зет си и съпругата му в базата в Куантико.

Холмс клати глава.

— Звучи ми изтощително.

— Ще дойде веднага щом може, но ме помоли междувременно да действам.

— В такъв случай нека те информираме…