Градината на Рама [bg]

7.

„… и, Мили Боже, нека по достойнство да ценя това прекрасно младо момиче, за което съм на път да се оженя. Нека заедно да споделим дарената от Теб любов и да стигнем до старост в познанието си за Теб… Моля те в името на Твоя син, когото Ти изпрати на Земята, за да ни покаже Твоята любов и да ни спаси от греховете ни. Амин.“

Майкъл Райън О’Туул, на възраст седемдесет и две години, разтвори сплетените си за молитва ръце и отвори очи. Седеше край писалището в своята спалня. Погледна часовника си.

Само още два часа — помисли. — И ще се оженя за Симон. Майкъл хвърли бегъл поглед към портрета на Исус и към малкия бюст на Сан Микеле от Сиена, които бяха на бюрото пред него.

А после, вечерта, след празничната трапеза, която ще е сватбено тържество за нас и вечеря по случай рождения ден на Никол, аз_ ще държа този ангел в ръцете си._ Не можеше да спре следващите мисли. Мили Боже, не ми позволявай да я разочаровам.

О’Туул бръкна в чекмеджето на бюрото и извади една малка Библия. Това беше единствената истинска книга, която притежаваше. Целият му останал материал за четене беше във формата на кубчета с информация, които въвеждаше в електронния си бележник, но Библията беше нещо много специално, реликва от живота на една твърде далечна планета.

В детството и юношеството му тази Библия го следваше навсякъде. Докато Майкъл въртеше из ръцете си малката черна книга, в главата му нахлуха спомени. Ето, той е малко момче, шест или седемгодишно. Баща му е влязъл в неговата спалня у дома. Майкъл играе бейзбол с персоналния си компютър и е донякъде засрамен — винаги се е чувствал неловко, когато сериозният му баща го завари унесен в игра.

— Майкъл — казва баща му, — искам да ти поднеса този подарък. Това е истинска книга, чете се като се прелистват страниците. Надписали сме корицата с твоето име. Това е личната ти Библия.

Баща му подава книгата и малкият Майкъл я приема с тихо „благодаря“. Корицата е кожена и приятна на пипане.

— Тук — продължава баща му — се намира едно от най-добрите учения, с които хората някога са се запознавали. Чети я внимателно. Чети я често. И управлявай живота си, като се ръководиш от нейната мъдрост.

Същата нощ сложих библията под възглавницата — припомни си Майкъл. — И тя стоеше там през цялото ми детство. Дори и когато бях в колежа.

Той си припомни и своите хитрости, когато бейзболният отбор на колежа спечели градския шампионат и трябваше да отпътува за Спрингфийлд на щатското състезание. Там Майкъл бе взел Библията със себе си, но не искаше съотборниците му да я видят. Една Библия не беше нещо „редно“ за атлет-колежанин, а младият Майкъл О’Туул все още не притежаваше достатъчно самочувствие, за да преодолее страха си от присмеха на своите колеги. Така той уши за Библията специален страничен джоб в чантата за тоалетни принадлежности и пъхна книгата там, завита в непромокаема опаковка. В хотелската стая в Спрингфийлд изчака съквартиранта му да влезе в банята. Тогава извади Библията от скривалището и я сложи под възглавницата си.