Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 84
Перейти на страницу:

- Oh, my dear!

Бодигардът ги следваше неотлъчно.

Кръвта шумеше в главата й. Господи, каква чест! Каква чест! Да можеха да я зърнат отнякъде Кютучева и Мустакова! Какво знаеха те? Жалки провинциалистки! Ето, че ТЯ върви до мен, обляга се на ръката ми, говори е мен - самата английска кралица! Чувате ли? Виждате ли? Разбирате ли? Не, никой не дава пет пари. Ужасен народ, не заслужава нищо. Oh, my dear! Ето, че пак го повтори. Това са сигнали. Тя ме харесва. Пътеката под краката й беше изчезнала; имаше чувството, че стъпва по въздух. Изпълваше я чудно сияние. Вървете на майната си, проклети простаци! Аз минах от другата страна. Вече не съм една от вас. Не съм същата. Друга съм. Не ви познавам.

Ах, колко е хубаво!

- Я, какво е това? - възкликна мисис Кънингъм.

„О, не! Пак тази проклета сергийка“, изруга наум Селянова. Магията изчезна. Кралицата се залепи за масата и започна да разглежда нещата. Особено впечатление й направиха декоративните цървулки от свинска кожа.

- Какви интересни мокасини! - рече тя, като ги повдигна за връзките.

Този път уредникът се почувства длъжен да каже нещо.

- Цървули - произнесе сериозно той, целият изпотен от притеснение. - Национален костюм.

- Oh, tzarvuli! - видимо респектирала, повтори тя. - Колко прекрасно наистина! Tzarvuli!

- Цървули, цървули - ентусиазирано закимаха всички наоколо.

- Изглеждат толкова сладки - умилено каза мисис Кънингъм. - Мога ли да ги пробвам?

Уредникът премигна глуповато.

- Иска да ги пробва - преведе Селянова с леден глас.

Варадин метна унищожителен поглед към Зиблинг, който следеше ситуацията с нездрав интерес, граничещ с удоволствие. Дипломатите се разтичаха и донесоха стол. Тя седна и свали сандалите си. Уредникът й помогна да завърже цървулите.

- О, толкова са удобни тия tzarvuli - рече кралицата, като се разходи напред-назад: - Ще ги взема.

„Господи, какъв урок ни даде тя всъщност!“, проблесна в съзнанието на Селянова. Само една кралица можеше да постъпи толкова дипломатично. Беше й в кръвта.

- Your Majesty! - развълнувано извика тя. - Изглеждате фантастично!

- Oh, my dear! - махна с ръка мисис Кънингъм.

Без да се преобува, тя зашляпа към залата. Всички

гости станаха на крака и започнаха да ръкопляскат. После вратите се затвориха. Лицата на дипломатите посърнаха. Мавродиев запали цигара и напъха дълбоко ръце в джобовете си. Кишев вдигна кралските сандали от земята, разгледа ги със страхопочитание и ги постави на масата.

- Ей, ами кой ще плати цървулите!? - внезапно се сети уредникът.

Въпросът му увисна без отговор. Данаилов кръстосваше пред вратите като лъв и сумтеше гневно. От залата се разнесоха тържествени звуци. Кишев, който минаваше за познавач на класическата музика, се ослуша и скръбно отбеляза:

- Одата на радостта.

„Одата на радостта“ се изпълняваше от група български студенти, които се обучаваха в Кралския музикален колеж. Гостите ги слушаха в захлас. Обслужващият персонал сновеше безшумно между масите и пълнеше чашите с вино. Когато тази своеобразна интермедия приключи и ръкоплясканията утихнаха, госпожа Селянова се надигна и пое дълбоко въздуха, наситен с аурата на висшето общество. Той я зашемети като райски газ и тя едва не политна назад, ала се овладя.

- Your Majesty! Dear ladies and gentlemen! - подхвана тя c монументална интонация на дружинен ръководител, който рапортува пред лагерния огън. - Голяма чест и голямо удовлетворение за мен е да ви приветствам с добре дошли. Присъствието на толкова забележителни личности в тази зала днес е ясен знак за съпричастност към нашата благородна кауза. Искам да ви благодаря от името на целия български народ и да ви уверя, че този исторически сигнал ще бъде разбран и оценен по достойнство. Тази вечер вие ще имате уникалната възможност да се докоснете до непреходните ценности на българския гений. Позволете ми да отворя пред вас тази драгоценна съкровищница на духа, от която струи светлината на най-възвишените човешки идеали, за да се убедите, че ние принадлежим към едно и също културно отечество, наречено Европа. Your Majesty! Ladies and gentlemen! Гордост и вълнение обземат сърцето ми при мисълта, че тъкмо аз съм призвана да ви поднеса този цивилизационен ключ към моята страна. Моля ви най-покорно да го приемете!

Настъпи кратка пауза. Зиблинг започна да прип- лясква подканящо и всички останали го последваха. „Yes! - извика наум Селянова. - Знаех си, че ще ги пратя в облаците!“ Словото й бе съчинено от един опитен литературен ласкател, преминал на служба при мъжа й директно от яслата на предишните си господари. Биваше си го, трябваше да признае.

1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)