Господари на войната [bg]
- Автор: Райан Крис
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Джей Ей Ем Джи Букс
- ISBN: 978-619-90117-2-0
- Переводчик: Стоянка Сербезова-Леви
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господари на войната [bg]». Краткое содержание книги:
Бъкингам кимна.
— Тръгваме. Ще се движиш плътно зад мен.
Върху задната стена на къщата имаше стълба. Дани пусна Бъкингам напред и когато той стигна до предпоследното стъпало, изтича нагоре по стълбата. Издърпа Бъкингам в средата на бетонния покрив, бутна го по корем върху него и му каза:
— Не мърдай.
После Дани изпълзя до ръба на покрива. Двата камиона вече се насочваха към къщата. Дали войниците ги бяха забелязали? Откачи двете осколочни гранати от жилетка си и ги сложи до себе си. Превключи оръжието си на автоматична стрелба, затвори лявото си око и погледна с дясното през прицела.
„Трябва да ги изненадам“, каза си. „Трябва да стрелям веднага щом камионите спрат, за да не им дам възможност да разберат какво става и да реагират.
Четирийсет метра.
Трийсет.
Камионите спряха.
Предните им фарове продължаваха да светят. Дани изчака вратите да се отворят.
Те не се отвориха.
Камионите потеглиха отново. Вече се движеха по-бързо.
Двайсет метра.
Десет.
За миг Дани си помисли, че ще връхлетят върху къщата. В последната секунда завиха рязко на деветдесет градуса и спряха точно пред нея. Той вече не ги виждаше. Нямаше как да стреля по тях.
Погледна през рамо. Бъкингам лежеше неподвижно, покрил с ръце главата си. Гласовете и шумът от захлопващите се врати отново насочиха вниманието на Дани към предната страна на къщата. Войниците крещяха нещо на арабски. Дани взе решение. Една осколочна граната щеше да убие или да рани повечето от тях и да обърка останалите.
Изведнъж Бъкингам го дръпна за ръкава.
— Какво, по дяволите, става? Не можем да останем тук…
Беше готов да се изправи на крака.
— Залегни! — изсъска Дани и го дръпна надолу.
Вдигна очи и се приготви да хвърли гранатата. От взрива щеше да пострада и покривът, но той нямаше друг избор. Докато протягаше лявата си ръка, за да вземе едната от гранатите, забеляза ботуша вляво от себе си. С ловкостта на Лионел Меси войникът ритна двете гранати настрани, преди Дани да успее да ги хване.
Дани беше обзет от силен гняв. Бъкингам му беше отклонил вниманието. Някой се беше промъкнал на покрива. Не можеше обаче да направи нищо. Една силна ръка го хвана и го изправи на крака, сякаш беше торба с перушина. Започна да се бори, готов да използва груба сила, за да се отърве от нападателя си.
В следващите няколко секунди забеляза три неща.
Бъкингам, който се притискаше към бетонния покрив, и надвесения над него мъж в сирийска камуфлажна униформа.
Камуфлажната униформа на нападателя си.
Сложната татуировка върху ръката му.
А после усети удара в тила си, който го зашемети. Краката му омекнаха и му се зави свят.
Когато дойде на себе си, Дани почувства пулсираща болка в тила си. Повдигаше му се. Беше тъмно. Лежеше върху метален под, който вибрираше. Долови смътно шум от двигател. Понечи да се изправи, но се отказа, защото реши, че ще е по-добре да се преструва, че все още е в безсъзнание, докато разбере къде се намира.
Беше в каросерията на камион. На пода до себе си различи силуети. Два? Или може би три? През малката пролука в задната част на платнището, с което беше покрит камионът, се виждаше луната. Дани си спомни, че тя беше изгряла от запад. Това означаваше, че пътуват в източна посока.
Автоматът му все още беше в него. Не можеше да повярва, че войниците са постъпили толкова глупаво. Той обаче не би се осмелил да стреля, защото куршумите щяха са рикошират в затвореното пространство на камиона.
Раздвижване. Един от мъжете се беше надвесил над него. Широкоплещест. Висок. Дани затвори очи. Мъжът повдигна с палец левия му клепач.
Не успя да види лицето му в тъмнината.
Мъжът проговори:
— Ти направи почти всичко както трябва, чедо. Скри се. След като повече не можеше да се криеш, побягна.
След като повече не можеше да бягаш, започна да се биеш. Точно така, както съм те учил.
Замаяността на Дани изчезна. Втрещен, той се опита да се изправи до седнало положение. Мъжът не му попречи.
— Допусна само една грешка. Не се постави на мястото на врага. Не предположи, че аз съм наясно какво мислиш и как ще реагираш. Но съм склонен да ти простя за нея.
Дани се ококори. Мъжът се ухили.
— В крайна сметка нямаше откъде да знаеш, че аз съм този, който е дошъл да те спаси — каза Таф.
14
Дани се чудеше дали не е получил сътресение на мозъка от удара. Затвори очи, за да провери. Седемдесет и три плюс двайсет и шест: деветдесет и девет. Столицата на Демократична република Конго: Киншаса. Последното местонахождение преди инцидента: на сто километра западно от Хомс, Сирия. Умствените му способности бяха наред, но имаше чувството, че ще си изповръща червата.