Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
А иначе ресторантът беше на десет минути пеша. Денем повечето клиенти бяха пилоти, които си търсеха забавления и вкусна храна.
Когато кацнаха и слязоха от самолета, Лейси си погледна телефона. Джери я беше търсила два пъти. Тя звънна отново след броени секунди и двете си поприказваха, докато Лейси следваше брат си към заведението. Разговорът беше малко загадъчен, но новината беше зашеметяваща. Неопровержимо доказателство, което ще разобличи Баник.
Апетитът й изчезна, но тя успя все пак да преглътне пет-шест сурови стриди, докато наблюдаваше как Гънтър излапва двойно повече за предястие, а после се нахвърля на сандвич с пържени стриди. Поговориха си за леля Труди, колкото да отметнат темата. Той се поинтересува обадил ли се е вече Али и отново прекали със съветите. Било й време да създаде семейство и да зареже идеята, че ще премине през живота сама. Лейси напомни на брат си, че той е последният човек, когото би послушала относно дългосрочните връзки. Тази забележка винаги ги развеселяваше. Тя го разпита за настоящото му увлечение, но той не беше настроен на романтична вълна, както и две седмици по-рано.
— Искам да те помоля за нещо — каза Лейси, отпивайки от студения си чай.
Гънтър се позачуди дали да не си поръча една студена бира, дори каза, че за пръв път яде стриди без бира, но все пак му предстоеше да пилотира самолет.
— Каквото поискаш.
— Току-що получих обаждане, което променя плановете ми. Има едно градче Крествю на около час път източно от Пенсакола с население от двайсет хиляди души. Трябва да се срещна с важен свидетел в девет часа довечера. Ще можеш ли да кацнеш там, за да наема кола?
— Вероятно. Би трябвало да има летище. Какво става?
— Нещо голямо. — Лейси се озърна.
Седяха на тераса до водата, а другите маси бяха празни. Наближаваше пет следобед в събота, твърде късно за обяд и твърде рано за вечеря. На бара обаче беше пълно с местни, които се наливаха с бира.
— Последния път ти споменах, че разследваме съдия, който може да се окаже замесен в убийство.
— Да. Не е от обичайните ти случаи.
— Ни най-малко. Е, обади ми се главната ни свидетелка и ми съобщи, че има важна информация. Трябва да се срещна с нея.
— В Крествю ли?
— Да. На път за вкъщи е. Можеш ли да спреш там?
— Явно няма да се прибера в Атланта тази вечер.
— Моля те. Ще ми направиш огромна услуга, освен това ще се радвам да не съм сама.
Гънтър извади смартфона си и включи интернета.
— Няма проблем. Проверих, има свободни коли под наем. Опасно ли ще бъде?
— Съмнявам се. Но малко предпазливост никога не е излишна.
— Забавно ще е.
— Всичко това е строго поверително, Гънтър.
Той се засмя и се озърна:
— И на кого да кажа?
— Нека си остане между нас.
Той стоеше в тъмната стая до леглото, заслушан в тежкото й дишане. Инстинктът му подсказваше да вземе въжето, преметнато през лявата му ръка, и да я довърши. Това щеше да е най-лесното решение. Можеше да го направи бързо, без никакво усилие, после да почисти хижата и да изчезне. Щяха да минат дни, преди някой да я открие.
От една страна, той я ненавиждаше заради онова, което му беше причинила. Беше разрушила неговия свят и животът му никога повече нямаше да е същият. Тя го беше издирила и проследила съвсем сама, но играта беше свършила. От друга страна, не можеше да не й се възхищава за дързостта, интелекта и упоритостта. Тази жена беше свършила по-добра работа от сто ченгета в няколко щата и го беше принудила да побегне.
Баник хвърли въжето върху леглото, взе микрофибърна кърпа, напоена с етер, и я притисна към лицето й. Докато тялото й потръпваше конвулсивно, той обхвана с ръка шията й и притисна плата още по-силно. Тя се съпротивляваше и риташе, но не можеше да се отскубне. След минута се отпусна. Той отслаби хватката и дръпна кърпата. Бавно и методично взе спринцовката и я забоде в ръката й. Петстотин милиграма кетамин щяха да я държат в несвяст няколко часа. Баник се позамисли дали да не й постави още една доза, но беше рисковано, имаше опасност тя изобщо да не се събуди. Ако решеше да я убие, предпочиташе да го направи както трябва.
Отиде в другата стая, хвърли няколко папки в огъня, взе белезниците и веригата и ги занесе до леглото, където пристегна китките й здраво на гърба и щракна белезниците. Върза и глезените й с веригата, а накрая, за забавление, уви въжето около врата й. Съвсем хлабаво. Както винаги, беше с латексови ръкавици, но за всеки случай избърса всички повърхности. Хижата беше стара и неподдържана и прозорците бяха залепнали за рамките, след като с години не бяха отваряни и боядисвани. Провери ги отново — не помръдваха. Баник хвърли и последните папки в камината и когато се увери, че огънят няма да се разгори, заключи вратата на хижата, излезе на верандата и погледна часовника си. 19:10 ч. Намираше се на около час път северно от Крествю, близо до езерото Гант в Алабама.
Черният път се виеше през гората, а езерото се мяркаше само от време на време. Подминаваше някое и друго разклонение, но хижите не се виждаха. Баник зави по застлан с чакъл път и махна на двама тийнейджъри на атевета. Те спряха и го проследиха с поглед.
Той предпочиташе никой да не го вижда и се зачуди дали да не се върне в хижата, за да се увери, че момчетата няма да проявят любопитство. Отказа се обаче, не искаше да става параноичен. Накрая чакълът премина в асфалт и малко по-късно той вече беше на магистралата и пътуваше на юг.
39
Беше вече тъмно, когато Лейси забеляза бялата тойота камри на паркинга на мотела. Изпълни наставленията на Джери, паркира до нея и тръгна към рецепцията. Гънтър остана да я чака в колата.
Лейси влезе във фоайето няколко минути по-рано и разгледа пощенските картички в магазинчето за сувенири. В 21:01 ч. Гънтър се появи от страничната врата и поздрави рецепциониста. Лейси взе асансьора до втория етаж. Гънтър се качи по стълбите. Коридорът беше къс, имаше по десетина стаи от всяка страна, а в дъното светеше червен надпис „Изход“. Тя спря пред вратата на стая 232 и си пое дълбоко въздух. Почука три пъти и в този момент светлините угаснаха.
От отсрещната страна на коридора Баник изключи осветлението и охранителните камери. Остави лаптопа си на леглото, взе напоената с етер кърпа и отвори вратата на стаята. Лейси го чу и се извърна точно когато той се хвърли към нея в мрака. Тя успя само да извика „Ей!“, преди брат й да връхлети изневиделица в непрогледната тъмнина и да повали и двамата. Тримата се строполиха един върху друг. Лейси изпищя и се изправи, а Баник заразмахва ръце и крака, за да прогони нападателя си. Успя да ритне Гънтър близо до реброто и той изохка. Двамата мъже си разменяха юмручни удари и се боричкаха неистово, а Лейси изтича с писъци в дъното на коридора. Някой отвори врата и се провикна: