Кръстоносните походи през погледа на арабите

Септември е и нивото на реката започва да се покачва. Управниците само нареждат да бъдат скъсани няколко диги и западните воини се оказват малко по-малко обкръжени от вода. Едва успяват да избягат и да се върнат в Палестина. Първото им нашествие пропада безславно, но поне успява да разкрие пред Алеп и Дамаск намеренията на Амори.

Нуреддин се колебае. Макар и да няма никакво желание да се остави да бъде въвлечен в блатото на каирските интриги, още повече, че като ревностен сунит изпитва открито недоверие по отношение на всичко, свързано с шиитския фатимидски халифат, той не би искал Египет да се обърне с всичките с богатства на страната на франджите и да ги превърне по този начин в най-великата сила на Изток. А като се има предвид анархията, която цари там, Кайро няма дълго да издържи срещу решителността на Амори. Разбира се, Шауер изпитва истинско удоволствие да хвали пред своя домакин предимствата, които би имал един поход до страната на Нил. За да го примами, той обещава, ако му помогнат да се върне на власт, да плати всички разходи за похода, да признае сюзеренството на господаря на Алеп и Дамаск и да му плаща ежегодно една трета от държавните приходи. Но преди всичко Нуреддин трябва да се съобразява със своя доверен човек, самия Ширкух, изцяло спечелен от идеята за въоръжена намеса. Той е до такава степен възхитен от плана, че синът на Зинки му разрешава да организира наказателен корпус.

Трудно бихме си представили две личности едновременно така тясно свързани и така различни като Нуреддин и Ширкух. Докато синът на Зинки става с възрастта все по-величествен, достолепен, трезв и сдържан, чичото на Саладин е дребен на ръст офицер, пълен, едноок, с лице винаги почервеняло от пиене и прекалено ядене. Когато е ядосан, крещи като луд и му се случва напълно да изгуби разсъдъка си, дори да убие противника си. Но лошият му характер се харесва на някои. Войниците обожават човека, който живее постоянно сред тях и споделя чорбата и шегите им. В многобройните битки, в които участва в Сирия, Ширкух се проявява като добър военачалник, надарен с изключителна физическа смелост. Походът в Египет ще разкрие забележителните му качества на стратег. Защото начинанието ще бъде от край до край истинско предизвикателство. За франджите е сравнително лесно да стигнат до страната на Нил. По пътя си имат само едно препятствие: полупустинята Синай. Но натоварили на камили няколкостотин меха с вода, рицарите стигат за три дни до портите на Билбейс. За Шир-кух нещата не са така прости. За да стигне от Сирия до Египет, той трябва да пресече Палестина и да се изложи на атаките на франджите.