Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
— Ами ако тунелът вече не съществува такъв, какъвто го знаеш? Много години са минали, откакто за последен път си го проучвал.
— Ще помисля — обеща Дрейк. Той спря внезапно и тя се блъсна в него. — Тунелът към свободата е пред нас. Искаше ми се навън да ни чакат коне, но не е възможно. Не знам колко време имаме, преди Уолдо да прати хората си да претърсват гората и околността.
— Къде отиваме?
— Най-напред ще те заведа при баба, после ще се върна в Уиндхърст. Трябва да видя какво става с владенията ми.
— Мислиш ли, че Уолдо ще тръгне за Уиндхърст? — запита Рейвън задъхана.
Тунелът беше станал невероятно усоен и мръсен, ставаше все по-трудно да се диша. Тя помисли, че сега навярно са точно под рова, защото по стените се процеждаше вода и правеше локви по мръсния под. Краят на роклята и подметките на кожените й обувки бяха мокри. Тя прибра полите си, благодарна за топлината им. С изключение на окъсания си панталон Дрейк нямаше друга защита от студа.
Дрейк не отговори на въпроса й, защото и двамата знаеха, че Уолдо ще тръгне натам. Освен това най-важната задача на рицаря сега беше да излязат благополучно от тунела. Сега той не беше на сигурна почва. Въздухът беше влажен и рядък и той се страхуваше, че факелът може да угасне и да ги остави на тъмно. Сграбчи здраво ръката на Рейвън.
— Внимавай — предупреди я той. — Хлъзгаво е.
— Колко ни остава?
— Трудно е да си спомня след толкова години, но смятам, че има още много път. Ще минем под вътрешната стена, под външната и под рова.
Изведнъж Дрейк спря. Рейвън се блъсна в него.
— Какво има?
Той вдигна факела и изстена в отчаяние, виждайки, че пътят е блокиран. С годините водата беше подкопавала стените и свода на онази част от тунела, която минаваше под рова, затова сега купчина мръсотия и камъни запречваше тясната пътека.
— Задръстено е — каза Дрейк, мъчейки се да не прозвучи толкова мрачно.
— Не можем ли да си пробием път?
— Не знам — каза несигурно Дрейк. Огледа отвсякъде купчината и с облекчение разбра, че тунелът е само частично блокиран. — Имаме късмет — извика той. — Погледни. — Той се загледа внимателно в купчината боклуци и камъни, която им препречваше пътя. — Виждаш ли? — извика въодушевено, показвайки към тавана. — Ако разчистя малко от този боклук, може би ще успеем да се прекатерим до другата страна.
— Ами ако тунелът е блокиран и по-нататък?
Той я притисна към себе си и силно я целуна.
— Няма да е блокиран — прошепна той срещу устните й. — Трябва да вярваме в това. А ако е, ще се върнем в кулата и ще потърся друг изход. Вярваш ли ми?
Въпреки страха си тя му вярваше безрезервно.
— Да, вярвам ти. Ще ти помагам да копаеш.
— Не. По-добре дръж факела. — Той й подаде светлината и започна да дълбае в мръсотията, близо до върха на купчината. Отворът растеше мъчително, сантиметър по сантиметър, докато Дрейк разчисти достатъчно пространство, за да може да се провре през него.
— Готово — каза Дрейк и се дръпна, за да може Рейвън да види. — Ще тръгна пръв и ще проуча как е оттатък. Ако всичко е наред, ще се върна за тебе.
Тя се накани да протестира, но той я привлече към себе си.
— Каза, че ми вярваш, Рейвън. Моля те още веднъж да ми повярваш. Ще се върна за тебе.
— Вярвам ти, Дрейк. Моля те, побързай. — Тя потрепери. — Не ми харесва тук.
Дрейк се раздели с нея, докосвайки нежно устните й, прекрачи купчината боклуци и се провря в дупката, която беше изровил.
— Пъхни факела в дупката — викна той на Рейвън. — Внимателно, само тази светлина имаме.
Рейвън се надигна на пръсти и провря факела през дупката.
— Сега ще огледам напред, Рейвън. Не мърдай.
— Ще… ще стоя тук — обеща Рейвън.
Дрейк знаеше, че е уплашена и откри още едно нещо в нея, на което да се възхищава. Наред с другите си хубави качества тя притежаваше и лъвска смелост. Имаше толкова много неща, които обичаше у Рейвън, че за миг се замая от новото си откритие.
Обичаше ли Рейвън?
Това и преди му се бе мяркало в главата, но той винаги намираше причини да пренебрегне чувствата си. Но и този път той не си потърси извинения, просто прие неизбежното. Обичаше омъжена жена, която не можеше законно да споделя живота му… освен ако Уолдо не умре.
Дрейк тръгна напред по тунела и тъй като не намери повече препятствия, се върна до мястото, където го чакаше Рейвън.
— Дрейк! Слава на Бога. Видях светлината през дупката.
— Да, тук съм. Пътят напред е сигурен. Можеш ли да се качиш дотук сама? — Той се усмихна с облекчение, когато видя главата й да се подава, и посегна да й помогне. — Дай ми ръка.