Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Е, приятелю, значи се върна. Надявам се мисията ти да е приключила успешно.
Мъжът говореше със силен глас — тъй гръмък, че приковаваше вниманието и на приятели, и на врагове. Бе едър почти колкото Акбар, главата му — обрасла с черна къдрава коса и дълга черна брада чак до широките му гърди. Изглеждаше малко над тридесет, интелигентни очи синееха под свъсените вежди, а широката уста се криеше от гъстата брада. Потрепването на яките мускули по ръцете и краката говореха красноречиво за активния, изпълнен с физически труд живот, който водеше.
— Мисията ми, ако не успешна, бе… поучителна — обяви Диабло тайнствено. — Готви се за изненада, Кормак. — Той се обърна към каретата и буквално извлече Девън през отворената врата. — Да ти представя лейди Девън Чатам.
— Довел си я тук? — избухна Кормак втрещен. — Полудя ли, човече? Мислех, че се готвиш да я убиеш, а не да взимаш момичето със себе си.
Девън се вкопчи в ръката на Диабло и се сви — тъй очевидно бе неодобрението на Кормак, а и лицето му придоби свирепо изражение. Съвсем несъзнателно Диабло обгърна треперещите й рамене, за да я защити.
— Има обяснение, Кормак — уведоми той мъжа. — Ще го узнаеш по-късно, но да караме подред. Има ли място, където Девън да си отдъхне. Напълно изтощена е.
— Да — Кормак оглеждаше Девън с очи на опитен познавач на жени и си личеше, че одобрява видяното. — В тази купчина камъни има изобилие от празни стаи.
Кормак тръгна напред. Диабло избута Девън пред себе си, а Акбар с вързопа дрехи, ги последва. Стаята, определена за Девън, бе на втория етаж.
— Ще се погрижа да ти донесат вана и храна — осведоми я Диабло лаконично. — После ти предлагам да си починеш. Не желая, по какъвто и да е начин да заплашваш здравето на детето ми.
Обърна се и бързо излезе. Със зяпнала уста Кормак тръгна след него.
Останала най-сетне сама. Девън почувства как гневът измества умората. Остави се Диабло отново да я отвлече и да диктува живота й, фучеше тя. Та този мъж е готов да я убие, за Бога! И нищо чудно да го стори, щом детето се роди. Трябва да избягам, мина й през ума, и се втурна към вратата. Констатира, че е заключена отвън. Бягство през прозорците бе изключено — те гледаха към морето, а долу имаше само остри назъбени скали.
След известно време Диабло отключи вратата и в стаята влезе прислужница с безизразно лице и двама невзрачни мъже внесоха вана с гореща вода за банята на Девън, за голямо нейно облекчение Диабло не се задържа. По-късно същата намусена прислужница донесе табла с храна, а Диабло изчака жената да излезе и отново заключи вратата. Макар храната да изглеждаше добре, Девън нямаше никаква апетит и легна. Сгуши се между плесенясалите чаршафи и скоро потъна в дълбок неспокоен сън.
— Невероятно е колко много се е усложнил животът ти толкова кратко време — отбеляза Кормак, а устните му играеха подозрително. В действителност той страшно се забавляваше с новото развитие на нещата и ако съжаляваше, то бе, че няма да присъства на фойерверките, които неминуемо щяха да последват. — Не ти завиждам, Диабло. Какво смяташ да правиш с момичето?
— Няма да нараня майката на детето си — мрачно отвърна Диабло, а свъсените му вежди само подчертаваха отчаянието му.
— Нищо чудно да лъже, за да отърве кожата — подметна Кормак лукаво.
— И според мен е така — подкрепи го Акбар зловещо. — Диабло е прекалено доверчив. Веднъж вече се оказа излъган и мислех, че си е взел поука. Съветвам те да…
— Не желая да слушам никакви съвети! — сряза го Диабло. — Какво става с вечерята, Кормак? Нали беше готова? Умирам от глад.
Седнаха на масата и се захванаха с многобройните блюда, поднесени по указание на домакина. Самият той бе контрабандист и от време на време прикриваше плячката на Диабло като негов отколешен приятел.
— Има ли свещеник в Пензанс? — въпросът на Диабло смая сътрапезниците му. Привидно безобидното му любопитство предизвика острите протести на Акбар.
Девън се нуждаеше от спокоен сън. Последните няколко дни, така хаотични и изпълнени със събития, изцедиха силите й. Дълбоко в сърцето си знаеше, че бе се разминала на косъм със смъртта. Едва не умря от ръцете на мъжа, когото обичаше — това я разстрои дълбоко и сега се чувстваше несигурна за бъдещето си.
Диабло влезе тихо в стаята на Девън и я завари да спи дълбоко въпреки обилната слънчева светлина, която нахлуваше през сводестите прозорци. Възнамеряваше да я събуди, но се спря и се загледа в нея — обзе го странна смесица от сегашната омраза и минала дълбока обич. Отчаяно се опита да съхрани непроницаемата стена, с която обви сърцето си. Изглеждаше толкова невинна. Но при спомена за отнетите животи — а именно тя носеше вина за тях отпъди натрапилата се мисъл. Съобрази защо е дошъл и тихо произнесе името й.