Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
Целият свят около нея се въртеше и Девън не чу нито как пасторът се обръща към Диабло с името Кристофър, нито съгласието му. Дори не разбра, че и тя трябва да даде своето съгласие. Наложи се Диабло да я сръга в ребрата. Поемайки дълбоко дъх, Девън произнесе „да“, но така тихо, че пасторът я помоли да го повтори.
В следващия миг всичко приключи и Диабло надяна на пръста й тежка златна халка. Тя бе омъжена! Господ да и е на помощ, но току-що стана съпруга на дявола! Целувката на Диабло бе бърза и небрежна, затова пък Кормак я целуна звучно по бузата. От Акбар получи само един намръщен поглед.
Почти в транс Девън подписа брачното свидетелство и не обърна внимание на подписа на Диабло. Ако бе на себе си щеше да се изненада да види името Кристофър Дъглас Линли, херцог на Гренвил, изписано след нейното. После бързо напуснаха църквата и почти я натикаха в каретата, така започна брачният й живот.
Каретата потегли на часа по висок изключително красив и самотен път покрай морето. След няколко километра спряха на обветрено място с изглед към малък, но дълбок залив, където „Танцуващия дявол“ бе хвърлил котва.
По време на разтърсващото пътешествие от Пензанс Девън сякаш бе напълно забравена — Диабло и Кормак обсъждаха кораби, товари и разписания. Наистина ли бе мечтала да се омъжи за Диабло? Дали всичко не бе кошмар и тя ей сега ще се събуди в собственото си легло? Не. Масивната златна халка тежеше на пръста й, макар да приличаше повече на примка, отколкото на знак за обич. Дали някога отново ще спечели любовта на Диабло? Искаше ли го?
Внезапно разговорът между двамата мъже секна и Диабло излезе от каретата, за да й помогне да слезе.
— Останалата част от пътя ще извървим пеша — осведоми я той. Кормак пъргаво седна на освободената от Акбар капра.
— Попътен вятър и дяволски късмет — пожела усмихнат едрият контрабандист. — Отбий се пак, когато трюмовете ти са пълни с френско вино или испански подправки и дървено масло. Гарантирам ти най-високите цени. На теб, милейди, също късмет — обърна се той към Девън, убеден, че тя ще има нужда от него, ако възнамерява да живее в съгласие със своенравния си съпруг.
— Довиждане, приятелю, и благодаря както за гостоприемството, така и за каретата.
Акбар взе торбите с дрехите на Девън и Диабло, каретата пое обратно по пустия път.
— Хайде, Девън!
Диабло я хвана за ръката и я поведе към ръба на скалата.
В първия момент Девън реши, че възнамерява да я бутне в морето, но видя как Акбар изчезва по отъпканата пътечка надолу към тесен плаж в подножието. Макар пътеката да бе стръмна, не бе така недостъпна, както изглеждаше на пръв поглед и с помощта на Диабло Девън доста леко я преодоля. Тя подозираше, че поне заради детето Диабло няма да допусне да й се случи нещо лошо. Слава Богу, безопасността й не бе доверена на съмнителен човек като Акбар, защото тогава се съмняваше дали щеше да достигне плажа жива.
— Добре ли си? — попита Диабло загрижено. Останалата без дъх Девън кимна. — Ето, лодката идва.
Само след минути лодката, изпратена от „Танцуващия дявол“ стигна брега. Двама мъже скочиха в плитчината, за да я задържат. Диабло взе Девън на ръце и като нагази до колене в тюркоазната вода, безцеремонно я постави в лодката. Забеляза недоумението и неодобрението в очите на мъжете, когато я разпознаха. Нима целият екипаж на Диабло я мразеше и то за нещо, за което нямаше представа?
Щом стъпи на борда на „Танцуващия дявол“, Девън разбра колко всъщност я ненавиждат. Гневен ропот се разнесе от единия до другия край на кораба и накрая Диабло се видя принуден да сложи нещата на място.
— К’во дири кучката на борда, кап’тане? — провикна се Данси. — Да я видим как увисва от дока ли я домъкна.
Данси бе загубил жена си и детето си при нападението.
— Дай я на нас! — обади се друг.
Само веднъж през живота си Девън бе изпитвала подобен на обзелия я в момента страх — когато ръцете на Диабло стискаха шията й.
— Стига, момчета! — обяви високо Диабло и вдигна ръка във въздуха, за да ги усмири. Мнозина се подчиниха, но някои продължиха да мърморят. — Днес лейди Девън стана моя съпруга. Отец Клемънт в църквата в Пензанс ни венча преди по-малко от час.
Думите му бяха посрещнати с викове, протести и неодобрение.
— Предател! — изрева един от пиратите.
— Защо го направи? — питаше друг.
— Ако този, който ме нарече предател, излезе крачка напред, с удоволствие ще го разубедя. — Почернялото му от гняв намръщено лице парира ново предизвикателство. — Лейди Девън е моя съпруга и няма да допусна никой да се отнася към нея с неуважение. Хайде, момчета, чака ни кораб да управляваме.