Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Стори го още сега, ако не ми вярваш.
Последва дълга пауза — Девън нямаше кураж да погледне Диабло и остана с очи, забити в гърдите му.
— Прекалено рано е, за да личи — прошепна тя, улавяйки незададения въпрос.
Изведнъж ужасяваща мисъл мина през ума на Диабло.
— Няма да ми натрапиш детето на Льо Ватур, нали?
Девън рязко си пое дъх и прекалено вбесена, за да може да каже нещо, зашлеви Диабло през лицето.
— Неописуема гад! Никога не бих позволила на онова слизесто същество да ме докосне!
Кой знае защо, но Диабло й повярва. Само че това не разрешаваше дилемата му. Макар и да ненавиждаше Девън, той не можеше да питае същата омраза към детето — неговото дете — в утробата й. Ако тя наистина носеше дете… Какво щеше да прави?
Проницателна, както обикновено, Девън усети колебанието му и предложи решението, до което бе стигнала.
— Утре ще се омъжа, Диабло. Няма нужда да се тревожиш за детето си. Ще го обичам и няма защо Уинстън да разбира, че не е негово.
Диабло усети как му премалява.
— Уинстън? Уинстън Линли? Годеникът ти е Уинстън Линли?
— Не съм ли споменавала името му? Утре ще се венчаем. Сега е само виконт, но след кончината на баща му ще стане херцог на Гренвил.
— Кокали Господни! — Ако лорд Харви нямаше проблеми със слуха, отдавна да бе станал от леглото. — Ти с всичкия си ли си, Девън? Знаеш ли на какво се натрисаш? Какво мисли баща ти, като допуска да се омъжиш за човек като Уинстън?
— Не знаеш какво говориш. Уинстън е симпатичен и чувствителен, и ме обича. Ще осигури добър дом за детето ти… ми. Ако е момче, един ден ще стане херцог на Гренвил.
Устните на Диабло се разтегнаха в свирепа усмивка.
— Да, така е, нали? Жалко, но Уинстън никога няма да може да претендира за моето дете. — От момента, в който Девън произнесе името на Уинстън, Диабло бе наясно какво ще направи. — Обличай се — разпореди се той. — Тръгваш с мен!
— Никъде не тръгвам с теб — възрази Девън инатливо. — Трябва да си благодарен на Уинстън. Няма защо да се нагърбваш с отговорността за детето.
— Аз решавам с какво ще се нагърбя и с какво не — сряза я Диабло строго. — Ако не се облечеш на часа, ще те изнеса така както си — по нощница.
— Ще се развикам и татко ще дойде да види какво става.
— Ако ти е скъп живота му, ще правиш каквото ти казвам.
Студеното непроницаемо изражение по лицето му убеди Девън, че Диабло е напълно готов да изпълни заканата си и тя бързо отиде до гардероба и грабна първата попаднала й рокля. Докато се обличаше бързо, Диабло запали свещ и започна да тика разни дрехи и принадлежности от чекмеджетата и гардероба в голяма калъфка за възглавница. Действаше бързо и сигурно — беше съвсем наясно от какво може да се нуждае Девън, докато му се удаде възможност да я снабди с необходимото. Накрая свали плътна пелерина от закачалката и я метна върху раменете й.
— Нали не възнамеряваш да ме изведеш през прозореца?
— И да рискувам да нараня детето си? Ако има такова — добави той скептично. — Не, скъпа. Ще излезем през парадния вход.
— Някой може да ни чуе — отбеляза Девън с надежда.
— Няма, ако сме достатъчно тихи. Убеден съм, че обичаш твърде много баща си и не желаеш да пострада. — У Девън не остана никакво съмнение, че Диабло ще изпълни заканата си. — Хайде да вървим!
— Почакай! Нека напиша бележка на татко. Той вече не е в първа младост и шокът отново да ме загуби, може да го довърши. Моля те, Диабло, ако питаеш някакви чувства към мен, позволи ми да го сторя.
Може би огромните сълзи, които се сипаха по пребледнелите й скули или умоляващият поглед в сините й очи трогнаха малко сърцето на Диабло и той с неохота кимна, че е съгласен.
— Но го направи бързо.
Диабло изпита нужда да се извърне, за да не вижда грейналата усмивка по лицето на Девън, докато, седнала до малкото бюро, пишеше бързо. Изведнъж той изтръгна листа, смачка го и й подаде нов.
— Пиши, че тръгваш с мен доброволно и не бива да предприема издирването ти — нареди Диабло. — Също така остави бележка за Уинстън, че никога не си възнамерявала да се омъжваш за него. И пиши на баща си да се запознае по-отблизо с миналото на Уинстън.
— Какво? — попита Девън спирайки да пише.
— Прави каквото ти казвам! Един ден ще си ми благодарна, че те спасявам от тази женитба… ако живееш достатъчно дълго — прибави той много значително.
Все още стресната от изненадата и оскърбена от несправедливите обвинения на Диабло, Девън дописа бележката и му я подаде, за да я прочете. Той плъзна бърз поглед, кимна одобрително и я постави на място, където се вижда. Духна свещта, сграбчи Девън за ръката и я изведе от къщата в тъмната нощ. С известна тъга Девън си даде сметка, че може би за последен път вижда любимия си дом.