Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
Девън бавно отвори очи и го погледна изплашено.
— Какво има?
Студеният сребрист пламък в очите му я изтръгна от съня и я върна към жестоката действителност на неговата омраза. Дали не съжаляваше, че е пощадил живота й?
— Време е да ставаш — отвърна той хладно. — „Танцуващия дявол“ ще дойде да ни вземе днес, а ни чака доста работа. Приготви се и слез долу.
Извърна се рязко и излезе сякаш едва понасяше да я гледа.
Девън въздъхна дълбоко, стана бързо, изми се, извади чиста рокля от вързопа, оставен снощи в стаята й и се облече. Вратата бе отключена и тя слезе по стълбището. На долната площадка Диабло крачеше нетърпеливо напред-назад.
— Хайде, закуската ти е готова.
— Не съм гладна — съобщи Девън намусено.
— Таблата с вечерята остана недокосната снощи. Днес ще ядеш, дори ако се наложи да те храня насила. — Той я сграбчи за ръката и я поведе към трапезарията. На масата имаше само един прибор. — Ние вече закусихме — последва краткото му обяснение.
Овесената каша засядаше в гърлото й, но горещият чай помагаше да я преглътне. Изяде достатъчно, за да е доволен Диабло и напуснаха порутения замък. Каретата чакаше пред главния вход, на капрата Акбар бе готов да подкара конете незабавно. Без никакво обяснение Диабло вкара Девън вътре и се настани до нея. Изненада се, когато видя стегнатия вързоп с дрехите си до седалката. В следващия момент Кормак се присъедини към тях. Макар облечен в груби дрехи като земевладелец, изглеждаше свиреп, направо всяваше страх и същевременно бе впечатляващ. Щом затвори вратичката и каретата потегли.
— Къде отиваме? — попита Девън рязко.
Гъстите вежди на Кормак се стрелнаха нагоре.
— Не си ли уведомил момичето?
— Ще направи каквото й кажа — отговори Диабло кратко и млъкна.
— Нищо подобно — обади се Девън. — Имам право да знам къде ме водите.
Мълчанието продължи. Кормак само сви рамене и насочи вниманието си към прозореца. Скоро каретата навлезе в градчето, разположено в подножието на скалата, продължи със същата бясна скорост и накрая рязко спря пред стара неугледна постройка в другия край на селището.
— Къде сме? — попита Девън, а по гърба й полазиха ледени тръпки на ужас.
— Градчето се нарича Пензанс, а тази постройка я използваме за църква — благоволи да обясни Кормак. Диабло остана невъзмутим — предпочиташе да запази вглъбеното си мълчание, а горе на капрата Акбар мърмореше ядно очевидно турски нецензурни изрази.
— Църква? Не разбирам. — Истински учудена, Девън погледна безпомощно към Диабло.
Най-после Диабло прецени, че е дошъл моментът да разкрие намеренията си и наруши дългото си мълчание.
— Тук сме, за да се венчаем.
— Да се венчаем! Но ти ме мразиш! Не, няма да стане — протестираше разпалено Девън. — Винаги съм се на надявала, че съпругът ми ще ме обича.
— Като Уинстън, например? — подхвърли иронично Диабло.
— Да, като Уинстън — решително заяви Девън. — Защо постъпваш така?
— Дори за теб трябва да е очевидно. Няма да позволя детето ми да се роди копеле. И ако искаш вярвай, ако искаш не, но Уинстън не е образец на добродетелността, както си въобразяваш.
— Кое те кара да си толкова сигурен — предизвика го Девън. — Та ти дори не го познаваш.
Здраво стиснатите устни на Диабло й подсказаха, че няма да изкопчи нищо повече. Вместо това той я повлече към църквата. Кормак отвори вратата и в следващия миг тя крачеше по пътеката към олтара, където ги очакваше тържествено облечен мъж.
— А, ето ви най-после — посрещна ги той с топла усмивка. — Бях решил, че сте се отказали. Каква красива булка — направи той комплимент на Девън все така усмихнат. — Започваме ли?
— Да, отче. Започвай — кимна Диабло. — Плаваме след половин час и бързаме да се венчаем.
Пасторът не зададе повече въпроси — познаваше Кормак и можеше да се досети с какво се занимава другия мъж. Ако не беше контрабандата и пиратството, половината семейства в Пензанс щяха да гладуват, а другата направо да бедстват. Неговата малка църква нямаше да съществува без помощта на мъже като Кормак. С отворен молитвеник и обърнат с лице към младата двойка, отец Клемънт отслужи кратката служба — Девън и Диабло бяха венчани.
Напълно объркана, Девън се опита да си отвори устните и да протестира, но дрезгавият шепот на Диабло я макара да млъкне.
— Не ме карай, да изпълня първоначалния си замисъл. Все още съм склонен да те убия.