Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
Глава дванадесета
— Кълна се в брадата на Аллаха, Диабло! Какво си намислил? — просъска Акбар, когато видя капитана да излиза през входната врата и да влачи Девън след себе си. — Щом не можеш да свършиш работата, защото не ме удостоиш с честта аз да убия жената? Няма да се церемоня като теб.
— Достатъчно, Акбар. Хайде да се омитаме оттук преди целият град да е тръгнал по петите ни — сряза го Диабло. Дълбоко в сърцето си бе наясно, че никога няма да нарани Девън.
Без да обръща внимание на възраженията й, вдигна я, настани я в наетата карета и скочи в купето. Затръшвайки вратата, Акбар продължи да сипе бедствени предсказания, зае мястото на кочияша и като размаха камшика, подкара каретата през тъмния град.
— Няма да успееш — предупреди Девън, вторачена гневно в Диабло. — Властите ще те хванат, преди да смогнеш да напуснеш лондонското пристанище.
Диабло се усмихна с обезоръжителен чар.
— Нима си въобразяваш, че съм толкова глупав, та да тръгна от лондонското пристанище? Съветвам те да се опиташ да си починеш, Девън. Чака ни дълъг път.
Девън отвори вратата, но Диабло я изпревари.
— Няма да предприемаш нищо, което може да нарани детето ми, откажи се да скачаш от каретата. След като синът или дъщеря ми се появи на бял свят, прави каквото щеш с живота си.
— Нима си толкова жесток, че ще ми отнемеш детето? — възкликна Девън. — Някога ме обичаше.
— Да, някога те обичах — призна Диабло тихо. — Това бе преди заговора ти с Льо Ватур, преди да ме измамиш. Докато се влюбвах, ти си кроила планове за отмъщение. Толкова долно ли е положението ми в обществото, та не можеш да ме възприемеш сериозно? Дъщерята на граф и пират — колко ли си се смяла на искрените ми чувства.
— Никога не съм се присмивала, Диабло. Наистина! — Девън въздъхна тъжно. — Нима не разбираш? Налагаше се да те напусна. Нашата любов е обречена от самото начало. Ужасната мисъл един ден да те видя увиснал на бесилото ми пречи да следвам зова на сърцето си.
— Лъжи! Само лъжи! — сряза я Диабло презрително. — Но не се тревожи. Няма да убия майката на детето си. Ако наистина си бременна, ще се грижа за теб докато родиш, после си свободна да си тръгнеш сама.
Шокирана от жестоките му думи. Девън се умълча, мисълта да отнемат собственото й дете, късаше сърцето й. Диабло също се умълча и потъна в спомени: не познаваше нещо по-сладко от топлото, изпълнено със страст тяло на Девън — откликваше на желанията му, приемаше с охота ласките и прегръдките, отвръщаше с жар и го отвеждаше в тайните кътчета на нейната плът с радост и без задръжки. Каква изкусна актриса е тя и как го подведе, че е на път да го обикне.
Мислите на Диабло бяха прекъснати усети тежест върху рамото си. Погледна към заспалата Девън и с изненада откри колко доверчиво е облегнала русата си глава на него. Стисна юмруци, полагаше усилия да се въздържи да не обгърне крехкото й тяло и да я придърпа, за да я настани по-плътно до себе си. Накрая обаче направи точно това, срещу което се съпротивляваше, задържа я в ръце, както човек би поел нежно цвете. Докато се роди детето им, нейното удобство и грижата за нея са единственото му задължение. Бе я отвлякъл от защитения й удобен дом и си даваше сметка за сериозната отговорност да не допусне да се случи нищо лошо на нея или на детето. С тази мисъл Диабло я прегърна още по-плътно, а люлеенето на каретата скоро потопи изтерзаното му тяло и ум в неспокоен сън.
Три дни по-късно каретата влезе в градче на каменистия бряг на Корнуол. Напълно изтощена, Девън изгуби надежда за края на пътуването. От друсането по неравните пътища я болеше всичко. Спираха по малко от време на време да хапнат и да се поосвежат, ала Диабло не й позволи да се отдалечава, колкото й да я смущаваше това. Нито една нощ не отседнаха в някой от удобните ханове по пътя. Диабло и Акбар се редуваха да карат каретата и спираха само в най-тъмните часове на нощта, за да починат конете.
Девън почти не разговаряше с двамата мъже. Мрачните осъдителни погледи на Акбар я смразяваха, а Диабло се скри зад фасада от привидно презрение, ала за нея мълчанието му бе за предпочитане пред словесните му обиди. Каретата пресече градчето Пензанс и се насочи към морето. Ако не бе така разстроена и изтощена, щеше да се наслади на дивата пустош и характерна природа, ширнала се пред очите й.
Високо на брулена от ветровете скала, обърнат към закътано заливче, се издигаше древен замък. Порутените стени само подчертаваха неговата древност и Девън не се изненада, че каретата пое към импозантната постройка. Един-единствен мъж чакаше Диабло. Той скочи пъргаво от каретата и двамата се поздравиха сърдечно.