Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Милост? Стига си раболепничел, Уинстън. Не ти подхожда. Кой прояви милост към мен? Нямам представа дали си виновен, дали заедно с баща си не си планирал съдбата ми, а той очевидно не е в състояние да каже. Във всеки случай не идвам да те лишавам от спечеленото, макар и по нечестен начин. Както ти обясних: любопитството ме доведе. И не се тревожи — съвсем скоро ще напусна Англия.
Кит знаеше, че е опасно да се задържа дълго, тъй като някой можеше да го разпознае. Бе пристигнал в Лондон е определена цел и тя далеч не бе да претендира за наследствената титла или състояние. Въпреки това желанието да застане лице в лице с чичо си, се оказа прекалено голямо и той не успя да му устои, но всякакви мисли за отмъщение го напуснаха, щом узна, че мъжът, виновен за всичките му перипетии, лежи на смъртно ложе. И тъй като по онова време Уинстън бе около осемнадесетгодишен. Кит не бе сигурен дали братовчед му е участвал в престъплението.
— Благодаря ти, Кит — произнесе Уинстън хрипливо.
Кит нямаше откъде да знае, че Уинстън далеч не е точкова невинен, колкото се представяше. Той бе в течение на плановете на баща си. Имаше предостатъчно време да предупреди Кит за пъклените намерения, ала предпочете мълчанието. Така един ден всичко щеше да бъде негово.
— Няма за какво да ми благодариш, Уини — отвърна Кит хладно. — Ако си виновен, възмездието ще те достигне. Междувременно ти желая щастие с… булката ти — репликата на Кит бе изречена с неприкрита ирония. — И, за Бога, имай милост към горкото момиче. Не си давай труда да ме изпращаш. Знам пътя.
Спирайки за малко пред къщата. Кит се зачуди за неестественото си желание да се отбие тук. През последните петнадесет години нямаше достъп до нищо от собствеността на рода Линли, а вече бе твърде късно да се връща. Скочи пъргаво в наетата карета и даде знак на кочияша да потегля, наложи си да се поуспокои в предчувствие на огромната наслада от изпълнението на мисията, заради която бе пристигнал в Лондон.
Утре, мислеше си Девън, докато неохотно се приготвяше да ляга, утре ще бъде в леглото с Уинстън и ще му позволи да докосва тялото й, както го бе докосвал Диабло. Как щеше да го понесе? Как щеше да изтърпи друг мъж да я притежава, когато копнееше единствено за ласките на Диабло и обичаше само него? Но бъдещето на детето й зависи от брака с Уинстън. Така и така щеше да се коментира преждевременната поява на бебето и рано или късно трябваше да каже на Уинстън.
Въздъхвайки отчаяно, Девън все още се колебаеше дачи да се омъжи за Уинстън. Не беше ли по-добре утре сутринта да признае всичко на баща си и да понесе гнева му?
Седнала с гръб към отворения прозорец, Девън откри, че надеждата да заспи е неосъществима. Отдавна минаваше полунощ и хладният бриз, който се прокрадваше през тесния процеп на дръпнатите завеси, накара крехката й фигура да потрепери. Не видя фигурата, облечена изцяло в черно, която излезе иззад завесите и застана неподвижно, сливайки се със сянката. По тялото й премина студена тръпка. Девън стана и тръгна към прозореца — реши, че течението й пречи да заспи.
В стаята се прокрадваше достатъчно лунна светлина, за да освети лицето на Девън. Сребристосивите очи на Диабло се присвиха от омраза, докато жадно поглъщаше с поглед привлекателното й лице и тяло. Макар че едва понасяше гледката на мръсната предателка, не можеше да отрече нейната красота. Ръцете му се свиха в юмруци — с всички сили се бореше да преодолее гнева си. Искаше Девън напълно да осъзнае защо я убива. Преди да издъхне, тя щеше да чуе всички ужасяващи подробности от непредизвиканото с нищо жестоко нападение срещу невинни хора. Диабло искаше тя да проумее какъв ад е предизвикана, като издаде тайните на Рай.
Девън стигна до прозореца и го притвори, но нещо привлече вниманието й. Усети, че не е сама и всяка фибра на тялото й трепна. Колко пъти бе вдишвала този остър аромат на мускус, докато той нежно я държеше в обятията си? Щеше да разпознае характерното му ухание навсякъде, да отгатне момента, в който влиза в стаята, дори очите й да са завързани.
— Диабло… — треперещите й устни прошепнаха името му с копнеж и толкова нежност.
Диабло излезе от сянката, а светлината, която се просмукваше през прозореца, освети лицето му. Дъхът на Девън секна — в сребристосивите му очи тя съзря омраза: сепна се и се дръпна назад изплашено. Със стъпки на дебнеща пантера Диабло я последва, сграбчи я за рамото и я обърна към себе си. Девън се сви. Причинената болка я объркваше. Никога не я бе докосвал грубо. Дали се бе променил, задето го изостави? Или защото тръгна с Льо Ватур?
— Диабло! Моля те! Боли.
— Мръсна предателка! Не те убих веднага, защото искам да узнаеш защо ще умреш.