Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
След минути Диабло нахълта в каютата и разтърси Девън, за да я накара да дойде на себе си. Тя простена.
— Девън! Добре ли си?
Бледото й лице и широко отворените безизразни сини очи сериозно го изплашиха.
Девън постепенно проумя какво я пита.
— Убий ме, Диабло — пророни тя неочаквано. — Убий ме. Наистина смятах, че съм бременна.
— Да не би да си загубила детето?
Девън възприе каменното му изражение и грубия глас като израз на гнева му, ала в действителност Диабло бе изтерзан от съвсем други чувства.
— Може и никога да не е имало дете — продължаваше да стене измъчено Девън. В следващия миг нещо преряза вътрешностите й и лицето й се сви в гримаса.
— Боли ли те? — загриженият тон на Диабло ни най-малко не съответстваше на смръщеното му лице. Девън успя само да кимне вътрешностите й се раздираха от мъчителни спазми.
Диабло излезе и почти веднага се върна с Кайл. Лекарят клекна до Девън и отмести влажен кичур от потното й чело.
— Детето ли загуби, момиче? — почна той тревожно. Малкото лекарска практика, която владееше, не включваше справянето с женски въпроси. В следващия миг погледът му попадна върху изцапаните чаршафи. — Кога стана това?
— През нощта — отвърна Девън немощно. — Но вече не съм сигурна дачи изобщо е имало дете. Животът ми бе така объркан напоследък, че…
— Шшшт… Няма нужда от обяснения — успокои я Кайл. — Силни ли бяха болките?
— Да — потвърди Девън. — Но ще минат. Винаги е така.
— Още ли кървиш?
— Малко, но най-лошото свърши.
Кайл замълча — надяваше се Девън да познава тялото си по-добре от всеки друг. Тя се унесе отново и той са надигна, Диабло — нервен и разтревожен — надникна зад гърба му.
— Е, какво е станало? — попита той.
Погледът на Кайл сновеше между подгизналите от кръв чаршафи и бледото лице на Девън.
— Загубила е доста кръв — прецени той. — Възможно е да се е възобновил месечният й цикъл, прекъснат от преживяния напоследък стрес, но — предположи той, — по-вероятно е да е пометнала. Тези дни не беше много нежен с нея, не е изключено шокът и неприятностите да са причинили загубата на детето.
— Какво може да се направи?
— Нищо. Стига да няма фатален кръвоизлив, с времето младото й тяло ще се справи само.
— Има ли начин да се разбере дали Девън наистина е била бременна, или просто излъга, за да отърве кожата?
— Аз не съм лекар — напомни Кайл. — Ограничената ми опитност няма нищо общо с женските проблеми и лечения. Познанията ми се простират до наместването на счупени кокали и зашиването на огнестрелни рани. Според мен малко опиева тинктура в момента по-скоро би помогнала, отколкото да навреди.
Диабло се съгласи.
— Макар да не носи вече детето ти, няма да сториш зло на Девън, нали, Кит? Знам какво направи тя или по-скоро какво мислим, че е направила, но и да я убиеш, няма да решим проблема.
— Какво, да убия съпругата си ли? — възкликна Диабло навъсен.
— Знам защо се ожени за Девън. Знае го и по-голямата част от екипажа, но продължават да недоволстват, че я качи на борда на „Танцуващия дявол“.
— Плановете ми за бъдещето на Девън не са ничия грижа — сряза го Диабло. — И съм напълно в състояние да браня онова, което е мое. Рано или късно ще разбера дали ни е предала. Дотогава няма да й се случи нищо. Захващай се със задълженията си, Кайл. А аз ще се захвана с моите — да се погрижа за Девън.
Следващите две денонощия Девън често се будеше и неизменно заварваше Диабло до себе си, подаваше й вода, храна и бършеше потното й чело. Поклащайки глава, отказваше да хапне, но жадно поглъщаше водата. Най-после се събуди с бистра глава, а болката бе силно намаляла. Слънцето грееше, Диабло го нямаше. Изненада се, че лежи върху чисти чаршафи, облечена в нова нощница, а косата й е гладко сресана. Откога Диабло се бе превърнал в женска прислужница? — зачуди се тя и слаба усмивка се появи на устните й. Някак си не успяваше да си представи как изпълнява тези задължения, но ако не бе той, тогава — кой?
Девън се чувстваше значително по-добре и реши да стане и да се облече. Точно спускаше дългите си крака от ръба на койката и Диабло внесе табла с храна. За пръв път откакто я отведе от дома й, той се загледа с интерес в разголените й бедра. Тя се изчерви силно и направи опит да придърпа нощницата надолу.