Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
Лицето му бе студено, жестоко, непрощаващо, а гласът му — безмилостен.
Ужасена, Девън разбра, че не познава този свиреп мъж. Това бе един кръвожаден чужденец, твърдо решен да убива.
— Какво съм направила?
Силните ръце на Диабло пуснаха раменете й и се впиха в тънката й шия.
— Толкова ще е лесно — обяви той провлачено — да се прекърши този тънък красив, но измамен врат. Малко натиск тук — той я стисна достатъчно, за да й се завие свят от недостига на въздух — и ще си получиш отмъщението за всичките безсмислени смърти, които причини.
В следващия миг хватката се разхлаби и тя успя да напълни измъчените си дробове с въздух.
— Кажи, Диабло — попита Девън със затруднение, — какво съм направила? Ако ще умра от твоите ръце, искам да знам защо.
— Надявам се, че си доволна от стореното. Заради теб десетки невинни жени и деца загубиха живота си, но ти си го знаела още когато си насочвала британския флот към Рай — тонът му ставаше все по-обвинителен. — Знаела си, че не съм там и няма кой да се погрижи за беззащитните хора от селището. Преди да те убия, искам да чуя от твоята уста защо го направи. Толкова много ли ме мразиш?
Лицето на Диабло сякаш бе от мрамор и Девън се зачуди на спомена за нежни целувки — този разгневен, груб чужденец очевидно никога не би могъл да прояви подобна нежност, но думите и неоснователните му обвинения я потресоха. Не бе споменала пред никого — дори пред баща си, как се стига до острова на Диабло. Навремето даже й се стори странно, че не я разпитаха по-подробно за престоя й там. Макар гърлото да я болеше и да бе пресъхнало, тя трябваше да убеди Диабло, че е невинна. Не само нейният живот, но и животът на нероденото дете детето на Диабло зависеха от това.
Розовото езиче на Девън се показа, за да навлажни пресъхналите й устни.
— Не съм го сторила аз, Диабло. Независимо какво си мислиш, на никого не съм казвала къде се намира Рай. Никога не бих го направила.
— Допусна Льо Ватур да съсече Кайл. Откъде да знам докъде би стигнала, за да ми отмъстиш, че против волята ти те задържах на Рай? Кокали Господни, Девън, та аз те обичах! Колко ли много си се смяла на баналните ми думи. Защо отмъщението ти трябваше да се стоварва върху невинни хора?
— Кълна се, че нямам нищо общо с тази работа! — възрази разпалено Девън. — Не може ли флотът сам да е намерил пътя?
— Изключено! — извика Диабло. — Островът е непристъпен, ако човек не знае тайния проход.
— Може някои от приятелите ти… — започна Девън плахо.
— Ако щеш вярвай, но пиратите си имат свой морал. Малцина избраници знаят тайната и никой не би я издал. Не, милейди — присмя се той саркастично. — Ти си предателката и ще си платиш цената.
Натискът върху шията и се усили и Девън затвори очи: не бе в състояние да говори, докато лицето на Диабло бе изкривено в такава ужасна гримаса.
Девън не можеше да знае, че спазъмът по лицето на Диабло е предизвикан от чувствата в изтерзаното му сърце. Ръцете му трепереха от усилието да ги задържи върху крехката й шия, а силната болка, изписана върху пребледнялото й лице, правеха желанието му за отмъщение невъзможно.
Обичаше я така силно и й вярваше така безрезервно, че пламенните й протести го накараха да поспре за миг. Имаше вероятност, макар и слаба, Девън да не го е предала, тя бе толкова красива, великолепно изваяна и така точно прилепваше в ръцете му, че Диабло се запита тревожно дали е в състояние да унищожи такова съвършено същество, независимо от престъплението й. Любовта му към нея секна в мига, в който съзря унищоженото от оръдията на англичаните селище. И все пак никога досега не бе убивал жена. Нищожната вероятност Девън да е невинна, съчетана със сила далеч по-голяма от желанието му за мъст, предизвикаха колебанието му. Девън усети как натиска върху шията й отслабва. Макар очите на Диабло да продължаваха да я пробождат с недоверие и съмнение, копнежът за живот пламна в сърцето на Девън. Инстинктивно усети, че следващите няколко минути са решаващи дали ще живее, или ще умре. Тази мисъл я тласна да разкрие тайната. Носеше отговорност не само за своя живот и бе крайно време Диабло да го узнае.
— Убий ме, Диабло — произнесе тя прегракнало — и заедно с мен ще загине и твоето дете.
Думите й бяха посрещнати с пълно недоумение.
— Какви лъжи дрънкаш?
— Не е лъжа, Диабло. Чакам дете от теб. Отнеми живота ми, щом не те е грижа за живота на детето ти.
Той избълва куп тежки проклятия.
— Ако ме лъжеш, ще изпитам огромна наслада да те убия.
Изправяйки се в целия си ръст от метър и шестдесет и пет, Девън го предизвика, без да трепне: