Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
Значи сега младата Валънтайн е нейна?
Не — отвърна Царицата на кошера. — Ендър не я пуска.
Джейн затанцува радостно из това тяло, толкова различно от всяко, което си спомняше, по след частица от мига осъзна, че аюата, която бе познала, аюата, която бе последвала, не желае да й отстъпи дори малка част от себе си. Усещаше го при всяко докосване; и сега с ужас Джейн започна да чувства, че макар да е попаднала в творение с изключителна красота — в този храм от живи клетки с основи от кости, — никаква част от него не й принадлежи и ако остане, то ще е само като бежанец. Това място не беше нейно, независимо колко й харесваше.
А то наистина й харесваше. Защото през всичките хиляди години на съществуване — толкова голяма в пространството, толкова бърза във времето — тя бе живяла като инвалид, без да го осъзнава. Беше жива, но нито частичка от огромното й владение не притежаваше живот. Всичко бе под неин контрол, но тук, в това тяло, в това човешко тяло, в тази жена на име Вал имаше милиони малки ярки живи пламъчета, клетка върху клетка, пълни с копнеж, работещи усърдно, растящи, умиращи, свързани тяло с тяло и аюа с аюа; точно в тази мрежа от връзки живееха съществата от плът и въпреки несъвършенствата на мисълта бяха много по-живи от нея през цялото й съществуване. „Как изобщо могат да мислят тези същества, с всички тези танци около тях, с всички тези песни, които ги разсейват.“
Тя докосна разума на Валънтайн и бе залята от спомени. Те нямаха нищо общо с точността и дълбочината на собствената памет на Джейн, но всяка запечатана картина от миналото беше ярка и силна, жива и истинска както никой спомен, познат на Джейн преди. „Как могат да запазят спокойствие при спомените от миналия ден? Защото всеки нов миг крещи по-силно от спомена.“
Всеки път обаче, когато Джейн докоснеше паметта или изпиташе усещане от живото тяло, аюата, законен владетел на тази плът, я пъдеше, отказваше да й се подчини.
И накрая, раздразнена, че тази позната аюа не я приема, Джейн отказа да помръдне. Вместо това установи правата си върху това място, върху тази част от тялото, върху тази част от мозъка, изиска подчинение от всички клетки и другата аюа отстъпи пред нея.
„Аз съм по-силна от теб — каза й безмълвно Джейн. — Мога да те изхвърля от всичко, което си, от всичко, което имаш, и ти не си в състояние да ме спреш.“
Аюата, която някога е била господар тук, побягна пред нея и ролите се размениха.
Тя го убива. Чакай да видим.
В космическия кораб на орбита около планетата на десколадорите всички бяха изненадани от писъка, изтръгнал се от устата на младата Вал. Всички се обърнаха към нея, но преди който и да било да успее да я подхване, тя се сгърчи и изхвърча от стола си; в безтегловността на околопланетното пространство тя полетя и се удари силно в тавана; и през цялото време от устата й излизаше жален вопъл, а на лицето й се изписа странна усмивка, изразяваща едновременно безкрайна агония и огромна радост.
На планетата Пасифика, на един остров, на един плаж, Питър внезапно спря да плаче, просна се на пясъка и се загърчи.
— Питър! — изкрещя Сиванму, хвърли се върху него и отчаяно опита да задържи мятащите се крайници.
Питър се задъхваше, давеше се, повръщаше.
— Задушава се! — проплака Сиванму.
В този момент една огромна ръка я отмести, хвана тялото на Питър и го обърна така, че повърнатата материя да не го задавя.
— Какво става? — извика Сиванму.
Малу се изсмя и когато заговори, гласът му звучеше като песен:
— Богинята дойде тук! Танцуващата богиня докосна плътта му! О, тялото е твърде слабо, за да я задържи! О, тялото не може да танцува танца на боговете! Но, о, колко благословено, ярко и красиво е тялото, когато богинята е в него!
Сиванму не виждаше нищо красиво в случващото се е Питър.
— Излизай от него! — изкрещя тя. — Махай се, Джейн! Ти нямаш права над него! Нямаш право да го убиваш!
В стаята в манастира на „Деца на Христовия ум“ Ендър подскочи и седна в леглото, с отворени, но невиждащи очи, защото някой друг гледаше през тях; за момент обаче той заговори със собствения си глас, защото тук аюата му познаваше най-добре плътта и себе си и най-добре можеше да се противопостави на натрапника.