Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
— Тя е като всички останали, иска част от него, къса парченца от него и ги поглъща; всичките са канибали!
— Какво? — повиши глас Пликт. — Сама ли искаше да го изядеш? Е, няма ли да ти преседне? Кое е по-лошо, канибали, които откъсват но някое и друго парченце, или канибалка, която иска всичко за себе си, въпреки че яденето й е прекалено много?
— Това е най-отвратителният разговор, който съм чувала! — възкликна Валънтайн.
— Тя се върти около него от месеци, наблюдава го като лешояд! — изсъска Новиня. — Мотае се наоколо, навира се насам-натам, без да каже и дума, а когато най-сетне заговори, чуй каква отрова се излива от устата й.
— Аз просто изплюх собствената ти отрова срещу теб — не й остана длъжна Пликт. — Ти си една алчна, омразна жена и само си го използвала, използвала си го, без да му дадеш нищо, и единствената причина да умира е, че иска да се махне от теб!
Новиня не отговори, нямаше думи, защото дълбоко в себе си знаеше, че Пликт е права.
Валънтайн обаче заобиколи леглото, приближи се до вратата и удари с все сила младата жена през лицето. Пликт се олюля, свлече се до касата, седна па земята и се хвана за зачервената буза, от очите й потекоха сълзи. Валънтайн се наведе над пея:
— Ти никога няма да говориш от негово име след смъртта му, разбра ли? Жена, която изрича такава лъжа само за да причини болка, само да нарани НЯКОГО, па когото завижда — ти не можеш да бъдеш говорителка на мъртвите. Срамувам се дори, че съм те оставила да учиш депата ми. Ами ако някоя от лъжите ти е проникнала в тях? Повдига ми се от теб!
— Не! — викна Новиня. — Не й се гневи! Това е вярно, вярно е!
— На теб ти изглежда така, защото винаги си готова да приемеш най-лошото за себе си. То обаче не е вярно. Ендър те обичаше и ти не си откраднала нищо от него; единствената причина да е още жив в това легло е любовта му към теб. Тя е единствената причина да не може повече да живее този изчерпан живот и благодарение на нея ще успее да заведе Джейн на място, където тя ще оцелее.
— Не, не, Пликт е права, аз изсмуквам хората, които обичам.
— Не! — проплака Пликт. — Това беше лъжа! Аз го обичам толкова, че започнах да го ревнувам от теб, защото той беше твой без дори да го искаш.
— Никога не съм спирала да го обичам.
— Ти го изостави. Дойде тук без него…
— Оставих го, защото не можех…
Гласът на Новиня заглъхна. Валънтайн довърши:
— Защо нямаше да понесеш да те напусне той. Ти го чувстваше, нали? Чувстваше, че той вехне, още тогава. Знаеше, че се нуждае да се махне, да приключи този живот, и нямаше да понесеш още един мъж да те изостави; затова ти го остави първа.
— Може би — призна уморено Новиня. — Както и да е, това е само една измислица. Ние вършим делата си и след това се мъчим да измислим причините, но това не са истинските причини, истината винаги остава извън обсега ни.
— Слушай тогава тази измислица. Какво ще стане, ако само този път, вместо някой, когото обичаш, да те предаде, да умре въпреки волята ти и без позволението ти — какво ще стане, ако само този път го събудиш и му кажеш, че може да живее, да си вземете сбогом и да го пуснеш да върви с твоето одобрение? Само този път?
Новиня отново избухна в сълзи:
— Искам всичко да свърши! Искам да умра!
— Точно затова той трябва да остане. Заради него не можеш ли да избереш живота и да го пуснеш да си върви? Остани в Милагре и бъди майка на децата си и баба на техните деца, разказвай им за Ос Венерадос, за Пипо и Либо, за Ендър Уигин, който дойде да спаси семейството ти и остана твой съпруг много, много години, преди да умре. Не някакво говорене от името на мъртвите, не някакво надгробно слово, не някакви надути хвалебствия, които Пликт възнамерява да произнесе над трупа му, а разкази, чрез които да живее в паметта на единственото семейство, което някога е имал. Той ще умре така или иначе. Защо не го пуснеш да си отиде с твоята любов, с благословията ти, не с гнева или мъката ти, докато опитваш да го задържиш.
— Много хубава история си измислила — отвърна Новиня, — но в края на краищата искаш от мен да го дам на Джейн.
— Както сама каза, всичко е измислица. Какво значение има в коя измислица вярваш?
ДЕВЕТА ГЛАВА
НА МЕН МИ МИРИШЕ НА ЖИВОТ
Защо казвате, че съм сам?
Тялото ти е с мен, където и да отида,
разказва ми безкрайни истории
за глад и доволство,
за умора и сън,
за ядене и пиене, за дишане и живот.
С такава компания
кои може да е сам?
И дори когато тялото ми се изтощи
и в него остане само една Мъничка искрица,
аз пак няма да съм сама,
защото боговете ще видят люлката ми светлина,