Новозавладените звезди
- Автор: Блиш Джеймс Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Златарева-Чичкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новозавладените звезди». Краткое содержание книги:
Под двете луни на Хайдрот и под вечните звезди двуинчовият дървен космически кораб и микроскопичният му товар се придвижваха с мъка надолу по склона към пресъхващото късо поточе.
5.
През останалата част на нощта корабът почиваше върху Дъното на каньона. Големите квадратни врати бяха разхерметизирани и широко отворени, за да влиза отвън чистата, блестяща и животворна вода заедно с гърчещите се бактерии, които бяха прясна храна.
Докато спяха, никакви други същества не ги приближиха — нито любопитни, нито ловуващи, въпреки че Лавън за всеки случай бе поставил пазачи на входовете… Явно дори тук горе, в самото подножие на космоса, сложно устроените същества притихваха нощем.
Но още щом светлината нахлу и се процеди през водата, заплашваше ги беда.
Най-напред се появи едно чудовище с изпъкнали очи. То бе зелено, с чифт грабливи лапи, всяка от които би могла да пречупи кораба на две като стъбълце от спирогира. Очите му, черни и кълбовидни, бяха разположени в края на къси стълбчета, а дългите му мустачки бяха по-дебели от ствола на растение. То обаче мина понесено като от вихър, без изобщо да забележи кораба.
— Дали това е… образец от животинските видове, които обитават тези места? — прошепна Лавън. — Всички ли са така грамадни?
Никой не отговори поради съвсем основателната причина, че никой не знаеше.
След малко Лавън рискува и насочи кораба напред срещу течението, което бе бавно, но силно. Огромни извиващи се червеи профучаваха покрай тях. Един нанесе на корпуса тежък удар, а след това отмина, мятайки се разсеяно.
— Не ни забелязват — каза Шар. — Твърде дребни сме. Лавън, древните хора са ни предупредили за необятността на космоса, но дори като го видиш, изключено е да го възприемеш. И всички тези звезди… възможно ли е да означават това, което аз предполагам? То е немислимо, невероятно.
— На Дъното има наклон — промълви Лавън, като гледаше съсредоточено напред. — Стените на каньона остават назад и водата е доста размътена. Нека звездите почакат, Шар. Ние сме пред прага на новия си свят.
Шар замълча мрачно. Видът на космоса явно го бе разтревожил, може би сериозно. Той почти не забелязваше великото нещо, което се извършваше — вместо това бе потънал в безпокойството на собствените си множащи се размишления. Лавън почувствува как за пореден път старата пропаст между техните умове се задълбочава.
Дъното пред кораба отново се издигна нагоре. Лавън не бе се срещал с речни образувания, тъй като нито едно поточе не изтичаше от неговия свят, и това явление го разтревожи. Но тревогите му изчезнаха при учудването, което изпита, когато корабът се изкачи по възвишението и го прехвърли.
В далечината Дъното пред тях отново се снижаваше към блещукащи глъбини. Над главите им пак имаше истинско небе и Лавън различаваше малките салове на планктона, носещи се спокойно под него. Почти веднага той съзря и представители на по-дребните първаци, някои от които вече приближаваха кораба…
След това от дълбочините изплува момичето. Разстоянието и ужасът замъгляваха и разкривяваха чертите му. Отначало, изглежда, то въобще не видя кораба. Появи се, като се въртеше и преобръщаше гъвкаво във водата, явно с единственото намерение да се хвърли през възвишението на устието и оттам — в свирепото поточе отвъд.
Лавън бе смаян. Не защото тук имаше хора — той се бе надявал на това, даже някак предварително знаеше, че хората са навсякъде във вселената — а от упорития стремеж на момичето към самоубийство.
— Какво…
Тогава в ушите му се засили шумът от някакво неясно бръмчене и Лавън разбра.
— Шар! Тан! Стравъл! — изкрещя той. — Измъквайте арбалети и копия! Избийте всички прозорци!
Той вдигна крак и ритна люка пред себе си. Някой пъхна в ръката му огромен арбалет.
— Какво…? — заекна Шар. — Какво има? Какво става?
— Гладници!
Викът премина през плавателния съд като електрическа искра. Ротаториите в Лавъновия роден свят на практика бяха изтребени, но всеки знаеше с подробности мрачната история на дългата борба, която Човекът и първаците бяха водили срещу тях.
Девойката внезапно забеляза кораба и спря, явно обзета от отчаяние при вида на това ново чудовище. Тя се остави да бъде носена от водата, докато очите й ту се взираха в кораба, ту отскачаха назад през рамото й към мястото, където глъчката бучеше все по-високо и по-високо в полумрака.