Новозавладените звезди
- Автор: Блиш Джеймс Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Златарева-Чичкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новозавладените звезди». Краткое содержание книги:
Постепенно небето се сниши и се притисна към горната част на кораба.
— Засили работата от диатомите си, Танъл! — извика Лавън. — Пред нас има валчест камък! — Корабът изви тромаво. — Добре! Накарай ги пак да работят бавно! Дай един тласък откъм твоята страна, Тол… не, този е прекалено голям… да, точно така. Върни в нормално положение, престани да ни завърташ. Танъл, блъсни ни, за да се изправим. Стига. Добре. Равномерен тласък от всички страни. Сигурно вече не остава много.
— Как можеш да мислиш така объркано? — учуди се стоящото зад него чехълче.
— Мога — и толкова. Така мислят всички хора. Наблюдатели, малко повече напрежение. Наклонът става по-стръмен.
Предавателният механизъм изпъшка. Корабът се издигна. Небето блесна в очите на Лавън. Пряко волята си той започна да се плаши. Дробовете му сякаш горяха, а в съзнанието си усещаше дългото падане през небитието до студения плясък на водата, като че го изживяваше за пръв път. Кожата му го сърбеше и пареше. Възможно ли бе отново да отиде там, горе? Горе, в огнената празнота, в необятната давеща агония, където нямаше място за никакъв живот?
Пясъчната ивица взе да се заравнява и движението се поулесни. Тук, на високото, небето бе толкова близко, че тежкото и шумно местене на огромния кораб нарушаваше покоя му. Сенки на вълнички бързо преминаваха по пясъка. Дебелите ленти на синьо-зелените водорасли тихо всмукваха влага на светлината и я превръщаха в кислород, като се извиваха в своя муден безмозъчен танц точно под дългия слюден прозорец отгоре по продължение на целия кораб. В трюма, под дървените решетки на коридора и каютите, пърхащи вортицели поддържаха в движение водата на кораба, а за гориво им служеха плаващите край тях органични частици.
Една по една фигурите, които се въртяха отвън край кораба, махваха с ръце или ресни, падаха назад и се спускаха надолу по стръмния склон на пясъчната ивица към познатия свят, като се смаляваха и изчезваха. Най-накрая остана само една-единствена еуглена — полурастителната братовчедка на първаците, която се движеше редом с космическия кораб през тинята на плитчините. Еуглената обичаше светлината, но най-после и тя бе отнесена в по-дълбоки, по-хладни води, а камшичестото й пипалце се полюляваше спокойно по пътя. Еуглените не бяха много умни, но Лавън се почувствува изоставен, когато и тази си тръгна.
Там, където отиваха обаче, никой не можеше да ги последва.
Сега небето беше само тънка устойчива ципа вода, покриваща горната част на кораба. Ходът намаля и когато Лавън извика да увеличат мощността, корабът започна да рие в песъчинките и валчестите камъни.
— Така няма да може — възбудено каза Шар. — Смятам, че е по-добре да намалим оборотите, Лавън, за да имаш възможност да приложиш натиска постепенно.
— Добре! — съгласи се Лавън. — Стоп машини! Шар, моля те, наглеждай предавката.
Невъобразимо яркото празно пространство блесна право в лицето на Лавън през големия слюден люк отпред. Беше влудяващо да бъдеш принуден да спреш тук, на прага на безкрайността; беше и опасно. Лавън почти усещаше как в него се заражда старият страх от откритото пространство. По нарастващия хлад в стомаха той разбра, че само още няколко мига бездействие — и нямаше да бъде по силите му да се справи.
Той си помисли, че сигурно съществува и по-добър начин за намаляване на оборотите от обичайния, който предполагаше да се разглоби почти цялата предавателна кутия. Защо да не може известен брой предавки с различни размери да се сложат на един и същи вал, без непременно да работят едновременно, а всяка да изчаква реда си просто като се изтласква оста назад и напред в гнездото й? И това щеше да бъде нещо недодялано, но можеше да се задвижва по заповед от командния пункт и нямаше да става нужда да спират цялата машина и неопитният пилот да посинява от страх.
Шар се промъкна през отвора на пода и се доближи с плуване.
— Всичко е наред — каза той, — но големите редукционни предавки не приемат натоварването особено добре.
— Опасност от разцепване ли?
— Да. Аз бих опитал отначало бавно.
Лавън кимна в отговор. Без да си позволи да се спре дори за момент, за да прецени последствията от думите си, той извика:
— Половин мощност!
Корабът отново потъна надолу и започна да се придвижва, много бавно наистина, но по-гладко от преди. Над тях небето изтъня и стана напълно прозрачно.
Ярката светлина сякаш избухваше, като ги осветяваше. Зад Лавън настъпи тревожно раздвижване. Белотата пред носовите люкове нарасна.