Новозавладените звезди

В кабината се чу звън от малка камбана. Хокайа стана начаса, а движенията му бяха точни и едва ли не грациозни, въпреки бъчвообразната му външност.

— Така завършва дневният светлик — жизнерадостно изрече той. — Благодаря за любезността, капитане.

И се отдалечи, клатушкайки се. Разбира се, на сутринта щеше да се върне.

Както и на следващия ден.

И на по-следващия — ако дотогава екипажът не намажеше с катран и не оваляше в пера цялата им група.

„Само ако — вбесен разсъждаваше Горбъл, — само ако проклетите адапти не избързваха толкова да злоупотребяват с привилегиите си!“ Като делегат на Колонизационния съвет Хокайа бе личност с известно влияние и не можеше да му се забранява да влиза в пилотската кабина, освен в случай на извънредно положение. Но не разбираше ли този мъж, че не трябва да се възползва от привилегиите си задължително и всекидневно на кораб, управляван от човешки създания в основния им вид, повечето от които изобщо не можеха да влязат в кабината без изрична заповед?

И останалите пантрописти бяха същата стока. Като пътници с технически статут на хора им се разрешаваше да ходят почти навсякъде, където можеше да ходят и членовете на екипажа, и те го правеха упорито и безочливо, като че се движеха между равни. Юридически наистина бяха такива, но не бяха ли вече научили, че съществува явление, наречено предразсъдък? И че сред обикновените астронавти предубеждението към техния вид и към всеки Адаптиран човек винаги граничеше с фанатизма?

Чу се леко бръмчене и пилотското кресло на Авърдор се обърна към капитана. Като повечето ригелианци лейтенантът имаше изпито и сурово лице, почти като на древен религиозен фанатик, и звездната светлина в командната кабина не допринасяше нищо за смекчаването му, но на капитан Горбъл, за когото то бе познато до последната бръчица, в този момент му се стори извънредно заплашително.

— Е? — въпросително изрече той.

— Според мене вече ви е дошло до гуша от този ненормален тип — каза Авърдор без предисловие. — Трябва да се направи нещо, капитане, преди членовете на екипажа да станат така кисели, че да се наложи да ги наказваме с арест.

— Всезнайковците ми харесват не повече, отколкото на вас — мрачно отвърна Горбъл. — Особено когато дрънкат глупости, а половината от това, което този разправя за космическите полети, е глупост, поне в това съм сигурен. Но той е представител в Съвета. Има право да идва тук горе когато си иска.

— При извънредно положение можете да забраните влизането в командната кабина на всекиго, включително и на корабните офицери.

— Не виждам никакво извънредно положение — високомерно каза Горбъл.

— Намираме се в опасна част на Галактиката, поне на теория. Тук не са идвали от хилядолетия. Звездата пред нас има девет планети плюс тази, на която трябва да кацнем, и неизвестно още колко спътника с планетен размер. Да предположим, че на една от тях някой е загубил разсъдъка си и реши да си опита силите, когато минаваме оттам?