Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Всичко това е доста конфузно, милорд — Ефи отново погледна несигурно към Фелисити, която отново й кимна лекичко. — Не съм много сигурна, че трябваше да ви безпокоим. Доста трудно е да ви го обясня, ако разбирате. Все пак ако наистина се е случило онова, което подозираме, то тогава сме изправени пред още едно бедствие, и то огромно.
— Бедствие? — Гидиън повдигна въпросително вежди към Фелисити. — В такъв случай това е въпрос, който засяга Хариет, нали?
— Да, милорд — твърдо отвърна Фелисити. — Така е. Леля ми явно не иска да ви обясни, но аз ще ви кажа точно как стоят нещата. Чистата истина е, че тя е изчезнала.
— Изчезнала?
— Мислим, че е била отвлечена и в този момент я карат към Гретна Грийн.
Гидиън се почувства така, сякаш току-що бе стъпил отвъд ръба на отвесна скала. От тях бе очаквал да чуе какво ли не, но не и точно това. Гретна Грийн. Имаше само една причина, поради която хората ходеха там.
— За какво, по дяволите, говорите? — попита той много тихо.
Ефи трепна при грубия му език.
— Не знаем със сигурност дали е била отвлечена — побърза да каже тя. — Тоест, има малка вероятност да се е случило нещо подобно. Но дори и да се е отправила на север, има голяма вероятност да го е направила по свое желание.
— Глупости — каза Фелисити. — Не би тръгнала по свое желание. Тя е твърдо решена да се омъжи за Сейнт Джъстин, въпреки факта, че я излага на показ като екзотично животно.
Гидиън погледна Фелисити намръщено.
— Екзотично животно? Какви са тия приказки за екзотични животни, по дяволите?
Ефи се обърна към Фелисити още преди момичето да успее да отговори.
— Тя е с лейди Иънгстрийт, Фелисити. И макар че лейди Иънгстрийт е прочута с ексцентричността си, досега не съм чувала да е отвличала някого.
Гидиън вдигна ръка.
— Искам да получа точно и ясно обяснение, ако позволите. Мисля, че е по-добре да започнете вие, госпожице Поумрой.
— Няма смисъл да се преструваме или да се опитваме да придадем благоприличен вид на тази история — Фелисити погледна Гидиън право в очите. — Мисля, че Хариет е била отвлечена от някои прекалено загрижени членове на Дружеството за вкаменелости и древни изкопаеми.
— Мили боже! — измърмори Гидиън. В съзнанието му веднага изникнаха боготворящите погледи, които бе забелязал, че Епългейт хвърля към Хариет. Колко ли още са членовете на Дружеството, които са попаднали в плен на чара й, чудеше се той. — Какво ви кара да мислите, че тази банда е духнала заедно с нея?
Фелисити го гледаше напрегнато.
— Днес следобед Хариет отиде на сбирка на Дружеството. Преди малко получихме бележка от нея, в която ни съобщава, че няколко приятели ще я заведат при някакъв господин, който колекционира вкаменели зъби, но имам основания да смятам, че това не е истина.
Гидиън не обърна внимание на Ефи, която мърмореше нещо в смисъл, че не могат да са съвсем сигурни за събитията. Той съсредоточи вниманието си върху думите на Фелисити.
— Какво ви кара да предположите, че Хариет не е отишла някъде, за да разглежда вкаменели зъби, госпожице Поумрой?
— Поразпитах младия лакей, който ни донесе бележката. Той каза, че Хариет, лейди Иънгстрийт, лорд Фрай и лорд Епългейт са се качили задно в пътната карета на лейди Иънгстрийт, а не в градската й карета. Освен това, когато го поразпитах още малко, научих, че на каретата били натоварени няколко пътни чанти.
Ръката на Гидиън неволно се сви в юмрук. Той с усилие на волята успя да отпусне пръстите си един по един.
— Разбирам. И какво ви кара да предположите, че става въпрос за Гретна Грийн?
Фелисити стисна прелестните си устни в сериозно изражение.
— Двете с леля Ефи идваме направо от дома на лейди Иънгстрийт. Разпитахме иконома и няколко от прислужниците. Кочияшът явно е доверил на една от камериерките, малко преди да потеглят, че е получил инструкции да се отправи на север.
Ефи въздъхна.
— Фактът, че лорд Епългейт напоследък доста често мърмореше за спасяване на племенницата ми от брак с вас, сър, ни кара да подозираме, че може да е решил да поеме нещата в свои ръце. Лейди Иънгстрийт и лорд Фрай очевидно са му помогнали в това.
Гидиън чувстваше как в стомаха му всичко се превръща в лед.
— Не знаех, че Епългейт се тревожи за спасяването на годеницата ми.
— Е, едва ли би споменал идеята си във ваше присъствие, милорд — съвсем практично отбеляза Фелисити. — Но истината е, че е говорил достатъчно много за спасяване на Хариет, за да плъзнат слухове на тази тема.
— Разбирам — слухове, които не са достигнали до ушите му, осъзна Гидиън. Той погледна Ефи. — Интересно, защо сте решили да дойдете направо при мен, госпожо Ашкомб? Мога ли да заключа от постъпката ви, че предпочитате племенницата ми да се омъжи за мен, а не за Епългейт?