Хари Потър и стаята на тайните

— Честит свети Валентин! — провикна се Локхарт. — Позволете ми да благодаря на всички онези четирийсет и шест дами, които са ми изпратили картички! Да, позволих си да организирам тази малка изненада за вас… но това не е всичко!

Локхарт плесна с ръце и дузина намусени джуджета влязоха с маршова стъпка. За да не бъдат обикновени джуджета, Локхарт беше поставил на всичките златни криле и им бе дал по една арфа в ръцете.

— Това са моите приятели купидончетата с поздравителните картички! — обърна се той сияещ към множеството. — Днес те ще обикалят из цялото училище и ще разнасят поздрави по случай Деня на свети Валентин. Но това не е всичко! Сигурен съм, че моите колеги биха искали да се включат в празника. Защо да не помолим професор Снейп да ви покаже как се прави любовен еликсир? А какво да кажем за професор Флитуик, който може така да ви омае и заплени, както никой друг от магьосниците, които познавам!

Професор Флитуик скри лице в дланите си. Снейп гледаше така, сякаш е готов да изсипе отрова в гърлото на първия, който би му поискал любовен еликсир.

— Моля те, Хърмаяни, успокой ме, че не си една от тези четирийсет и шест — каза Рон, като напускаха Голямата зала за първия час.

Хърмаяни изведнъж се зае усилено да търси в чантата си програмата, та не можа да отговори. През целия ден джуджетата се втурваха в часовете да предават любовни послания и учителите много се дразнеха, а късно следобед, докато грифиндорци се качваха по стълбите за час по вълшебство, едно джудже настигна Хари.

— Ей, ти! Хари Потър! — извика изключително недружелюбното създание, пробивайки си път с лакти, за да стигне до Хари.

Притеснен от мисълта, че ще получи картичка с любовно обяснение пред очите на цяла върволица първокурсници, между които и Джини Уизли, Хари се опита да се измъкне. Джуджето обаче успя да се шмугне през тълпата, раздавайки наляво и надясно ритници по кокалчетата, и настигна Хари, преди той да успее да направи и две крачки.

— Трябва да предам музикално послание „За Хари Потър — лично“ — каза то, дръпвайки заплашително струните на арфата си.

— Не тук — изшътка Хари в опит да се отскубне.

— Не мърдай! — изръмжа джуджето, като се вкопчи в чантата на Хари и го дръпна назад.

— Пусни ме! — озъби му се Хари, мъчейки се да се откъсне.

Чу се силен звук от скъсване и чантата му се разпори на две. Книгите му, магическата пръчка, пергаментът и перото се изсипаха на пода, а шишенцето с мастило се разля отгоре им.

Хари зашари по пода, за да събере нещата си, преди джуджето да започне да пее, но предизвика задръстване в коридора.

— Какво става тук? — разнесе се студеният провлачен глас на Драко Малфой.

Хари започна трескаво да натъпква всичко обратно в разпраната си чанта, без да се надява, че ще успее да се измъкне, преди Малфой да чуе музикалната му картичка за празника.

— Какво е това стълпотворение? — каза друг познат глас, който принадлежеше на Пърси Уизли.