Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
Загубил самообладание, Хари се опита да избяга, но джуджето се вкопчи в коленете му и го събори на пода.
— Ха така! — каза то и яхна глезените на Хари. — Ето ти музикалния поздрав!
Хари би дал цялото злато на „Гринготс“ само и само да можеше да се изпари начаса. Мъчейки се храбро да се смее с всички останали, той се изправи на изтръпналите си от тежестта на джуджето крака, а Пърси Уизли правеше всичко възможно да разпръсне учениците, някои от които плачеха от смях.
— Изтегляйте се, изтегляйте се! Звънецът иззвъня преди пет минути! Влизайте в час веднага! — говореше той, изтиквайки някои от по-малките. — Ти също, Малфой!
Хари забеляза как Малфой се наведе, грабна нещо и тържествено го показа на Краб и Гойл. Това бе дневникът на Риддъл!
— Върни ми го — кротко му каза Хари.
— Чудно какво ли е написал Потър тук! — каза Малфой, мислейки, че това е дневник на Хари, очевидно без да бе забелязал годината на корицата.
Околните се смълчаха. Джини гледаше с разширени очи ту дневника, ту Хари и по лицето й бе изписан ужас.
— Върни го, Малфой! — строго каза Пърси.
— Първо ще го погледна — каза Малфой и предизвикателно размаха дневника пред Хари.
— В качеството си на училищен префект… — започна Пърси, но Хари не можеше повече да търпи.
Той измъкна пръчката си, викна „Експелиармус!“ и точно както Снейп бе обезоръжил Локхарт в клуба по дуелиране, така и дневникът излетя от ръцете на Малфой.
Рон го грабна, доволно ухилен.
— Хари! — повиши глас Пърси. — Магии не се правят по коридорите. Ще трябва да докладвам.
Но Хари не го беше грижа — той бе спечелил чудесна победа над Малфой, заради която си заслужаваше „Грифиндор“ да загуби пет точки. Малфой гледаше яростно, а когато Джини мина покрай него, за да влезе в своята класна стая, той й подвикна заядливо:
— Твоето обяснение в любов май не се понрави на Потър!
Джини захлупи лице с шепи и изтича в стаята. Освирепял, Рон измъкна пръчката си, но Хари я издърпа от ръцете му — иначе рискуваше после цял час по вълшебство Рон да бълва плужеци.
Едва когато влязоха в кабинета на професор Флитуик, Хари забеляза нещо странно в дневника на Риддъл. Всички други книги бяха попили от червеното мастило. Дневникът обаче беше чист, както преди шишенцето с мастило да се счупи. Той се опита да покаже това на Рон, който пак имаше проблеми с пръчката си — големи морави мехури излизаха от връхчето й, така че нищо друго не го интересуваше.
Тази вечер Хари се прибра в спалнята преди другите. Отчасти защото не можеше да изтърпи Фред и Джордж да припяват „Очи, зелени като жаби…“, но и защото искаше пак да разгледа дневника на Риддъл. А Рон го убеждаваше, че просто си губи времето.
Хари седна на кревата си и запрелиства празните страници, по нито една от които нямаше и следа от червено мастило. Тогава той извади ново шишенце мастило от нощното си шкафче, потопи перото си в него и остави една капка да падне на първата страница. Мастилото грейна ярко върху листа за една секунда и после изчезна, сякаш бе попило в хартията. Впечатлен, Хари топна пак перото си и написа:
„Казвам се Хари Потър.“
Думите светнаха за момент върху страницата и също изчезнаха безследно. Тогава обаче нещо се случи. Върху страницата бавно се очертаха със собственото му мастило думи, които Хари изобщо не беше написал: „Здравей, Хари Потър! Аз се казвам Том Риддъл. Как е попаднал дневникът ми у теб?“
И тези думи също започнаха да избледняват, но преди да изчезнат, Хари успя да надраска в отговор: „Някой се е опитал да го хвърли в тоалетната.“ Той зачака нетърпеливо за отговора на Риддъл.
„Добре че съм записал спомените си с нещо по-трайно от мастило. Но винаги съм знаел, че ще има такива, които няма да желаят дневникът ми да бъде прочетен.“
„Какво искаш да кажеш?“ — написа Хари, като направи мастилено петно от вълнение.
"Искам да кажа, че този дневник пази спомени за ужасни неща. Неща, които бяха прикрити. Неща, които се случиха в Училището за магия и вълшебство „Хогуортс“.
„Аз съм в него сега — бързо отговори Хари. — Намирам се в «Хогуортс», където се случват страшни работи. Знаеш ли нещо за Стаята на тайните?“
Сърцето му заби лудо. Отговорът на Риддъл дойде бързо, почеркът му ставаше все по-нечетлив, като че бързаше да разкаже всичко, което знае.
„Разбира се, че знам за Стаята на тайните. По мое време ни казваха, че това е легенда, че тя не съществува. Но това беше лъжа. На петата ми година в училището Стаята бе отворена и чудовището нападна няколко мои съученици и уби един от тях. Аз залових човека, който бе отворил Стаята, и той бе изхвърлен от училището. Но директорът господин Дипит се срамуваше, че такова нещо се е случило в «Хогуортс», и затова ми забрани да казвам истината. Скалъпена бе история, че едно момиче е загинало при нещастен случай. Бях удостоен за моите неволи с красива блестяща инкрустирана награда и ме предупредиха да си държа устата затворена. Но аз знаех, че това може да се случи отново. Чудовището бе живо, а този, който беше в състояние да го освободи, не беше задържан.“