Сребърният ангел

— Ти не помниш нищо, нали, Жахар? Какво, по дяволите, си правила цял ден, та беше изтощена до смърт?

Защо се правеше, че не знае? Не, не, трябваше да бъде честна. Макар да я беше пратил в кухнята, Нура беше тази, която заповяда да я изтормозят докрай. Първия ден си почиваше по-често, но вчера… А може би Нура знаеше, че Джамил ще я повика през нощта, и затова беше постъпила така подло? Нура си беше злобна и от нея всичко можеше да се очаква. Ала в сравнение със случилото се в банята всичко останало й изглеждаше дреболия.

Споменът бавно се възвръщаше, а с него я завладяваше и страхът. Ако не беше преуморена, Шантел нямаше да избухне така, но това не беше извинение. Беше се противила с всички сили, само и само да не я отведат при Джамил. А те не я набиха, нито я изпратиха обратно в кухнята. Защо забрави разумния извод, до който стигна преди два дни — че заради девствеността не си струва да загуби живота си?

Как ли е реагирал той? Сигурно е бил бесен. Сигурно е питал защо са я отнели при него в такова състояние. Защо тогава не я привързаха към някой стълб, за да я би чуват? Защо се събуди отпочинала и доволна в леглото на Джамил, след като гърдите му й бяха послужили за възглавница?

Тя го гледаше с огромните си очи и се опитваше да прочете мислите му. Но в тези тъмнозелени дълбини не просветваше нито една искра. Можеше само да се потопи в тях и да се забрави. Погледът му й напомняше, че този мъж е способен да извърши странни неща, когато е в лошо настроение. Но сега се усмихваше, дори се смееше. Следователно настроението му не беше опасно, въпреки че последният въпрос беше прозвучал доста рязко. Шантел не възнамеряваше да отговори. Може би той наистина не знаеше, че предния ден са я измъчили до смърт в кухнята, но все пак му беше известно, че тя е наказана да работи там. Защо тогава питаше дали се е уморила? Но не смееше да засегне въпроса за първото наказание, докато не се разбере ще има ли второ.

— Разсърдихте ли се?

Дерек сякаш беше очаквал само да чуе гласа й, защото лицето му веднага се отпусна, очите станаха топли и ласкави.

— Страшно.

— Нямам усещането, че са ме били.

Дерек тихо се засмя.

— Може би защото наистина не са.

— Още не?

— Никога, малка луна — Мъжът се усмихваше. Гласът чу беше дълбок и успокояващ. — Би било престъпление да нараним такава нежна кожа.

Докато казваше това, ръката му нежно се плъзгаше по рамото й. Когато стигна китката, той я обхвана с два пръста и поднесе ръката й към устните си. Целуна малкото пръстче и нежно захапа безименния. Кожата на Шантел настръхна и по гърба й полазиха тръпки.

— Помниш ли как те учих да се целуваш? Сложи пръст в устата ми, Жахар.

Без да я изчака, той хвана пръста й с устни и го придърпа в устата си. Шантел усети отново онази странна възбуда от първия път и побърза да издърпа ръката си.

— Съгласен съм с теб — промърмори той и се наведе над нея. — Много по-добре е с език.

Тя вдигна отбранително ръце и се опита да отблъсне надвесените над нея рамене, но нищо не помогна. Езикът му се устреми към здраво стиснатите устни, които отказаха да се разтворят. Дерек се отдръпна и я загледа полузагрижено, полуразвеселено.