Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
— Нищо няма да приеме — възрази Хаджи и извинително прибави: — Той харесва момичето.
Дерек трябваше да си повтори няколко пъти, че неговата Жахар е обичана от евнух, не от истински мъж, но това не му помогна кой знае колко.
— Така ли? — изръмжа само той. След малко нареди: — Изпратете ми момъка, Хаджи.
— Сега ли, господарю? — уплаши се евнухът. Не му се искаше гневът на Джамил да се излее върху нещастния роб, който беше искрено загрижен за английското момиче.
— Да, веднага.
— Както желаете.
Дерек изпи още една чаша от силното питие и зачака.
Младият евнух скоро почука на вратата. Владетелят му заповяда да влезе с мрачно лице, но черният великан, макар че беше свел глава, не проявяваше признаци на страх. Поклони се пред господаря си с почтително достойнство и зачака да му заговорят. Дерек с възхищение разглеждаше подутото му око и издрасканите ръце.
— В името на Аллаха, та тя била същинска дива котка! — провикна се развеселено владетелят и младият негър смаяно вдигна очи.
— Малката англичанка ли, господарю?
— Да, точно тя — отговори през смях Дерек, клатейки слисано глава. — Тя ли ви подреди така?
— Не го направи нарочно — побърза да я защити Кадар.
— Сигурен съм, че сте прав. Нито ви е посинила окото, нито ви е издраскала бузата…
— Наистина, господарю…
— Не се извинявайте вместо нея, Кадар — прекъсна го рязко Дерек. — Не и пред мен. Въпреки това се радвам, че я браните. Защото смятам да ви назнача за неин постоянен защитник.
— Не ви разбирам, господарю.
— Ще накарам Хаджи да ви изпрати при Жахар. Това би ли ви зарадвало?
— Да служа на малката англичанка? — засия Кадар. — С най-голямо удоволствие, господарю. Много ви благодаря.
— На ваше място не бих благодарил. Няма да ви е лесно да служите на това опърничаво женско същество. Пък и не съм искал от вас да й прислужвате. Вашата задача е да бдите над нея, да я пазите. Не искам да й се случи нищо, когато не е при мен.
„А когато е с вас?“ — искаше да попита Кадар, но не посмя.
— Ще я защитя с живота си — обеща просто той.
— Не мога да искам повече от това. Но я пазете и от самата нея.
— Господарю?
— Тази вечер е излязла извън себе си. Не искам това да се повтори. Колкото по-бързо свикне с мен, толкова по-скоро ще одобри новия си живот и ще се почувства поне малко щастлива. Разбрахме ли се?
Кадар леко кимна в отговор, макар че нямаше понятие как би могъл да убеди малката англичанка да отвори сърцето си за господаря, след като никой досега не е успял да го стори, нито дори самият Джамил Решид.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
Дерек с мъка се изтръгна от обятията на съня. Нещо го гъделичкаше по лицето, а върху рамото му се притискаше странна тежест. Не си спомняше нищо, докато не вдигна глава и не забеляза платинено русите къдрици, разпилени по гърдите му. Отпусна се успокоено на възглавницата и морно задоволство се разля по цялото му тяло.
Поне в съня си Жахар не го отблъскваше. Не се гушеше в него, но гърдите му й служеха за възглавница, а свитите й колене бяха опрени в хълбоците му. Едната му ръка почти докосваше гърдите й, но Дерек не посмя да се помръдне, защото се боеше, че ще я събуди и тя веднага ще го отблъсне.
Не беше имал намерение да я оставя да спи в леглото му. По някое време я беше завил и беше свалил огърлицата от врата й. Не посмя да я разсъблече. Тя обаче не се събуди и мъжът седя дълго на края на леглото, загледан в спящото й лице. После изведнъж се сети, че двамата не бяха сами.
Личните му телохранители стояха в обичайните си пози от двете страни на леглото. Бяха неподвижни като статуи и Дерек не забелязваше присъствието им. Макар да бяха глухонеми и не можеха да чуват какво се говори, те имаха очи да виждат и глави да разсъждават. С езика на знаците можеха да се разберат с всеки, който беше израсъл в двореца и на когото искаха да съобщят нещо. Дерек беше решил да задържи Жахар при себе си и по тази причина. Иначе трябваше да я прати обратно в харема, защото владетелят винаги спеше в собственото си легло, независимо дали беше споделено от жена или не. Щеше да му бъде ужасно неприятно да гледа как я отнасят, макар че присъствието й в леглото му също щеше да го подложи на изпитание.
Мина доста дълго време, преди да се овладее дотам, че да легне до нея. Изпи цяла бутилка каняк, но остана трезвен и се отказа да пие още. Слава Богу, на сутринта поне не беше махмурлия, но и не се чувстваше особено добре след тази тежка нощ. Едва след много усилия беше успял да заспи и да успокои зажаднялото си тяло, пламтящо при докосването до меката женска плът.