Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
— Виждам, че си забравила — промълви добродушно той, вместо да я укори за опърничавостта й. — Но помни къде се намираш, скъпа. Ей сега мога да удовлетворя желанието си по друг начин.
Ръката й веднага се плъзна към тила му, за да привлече жадната му уста към вече разтворените й устни. Дерек се разтресе от смях. Не беше очаквал чак толкова бърза реакция.
— Аз… възхитен съм, че прояви такава страст, но…
Но не можа да довърши, защото другата й ръка уж неволно докосна бузата му. Дерек простена и устните му се впиха в нейните, завладяха ги изцяло и нежният дуел на езиците им възпламени страстта му до краен предел. Невинността на Шантел вече нямаше значение. Твърде дълго беше страдал по нея и самообладанието му беше на свършване. Трябваше да има тази жена още сега, иначе слабините му щяха да се пръснат.
Шантел се разтопи в прегръдката му, под нежния натиск на тези опитни устни. Крайниците й омекнаха, ала целувката запали в тялото й огън, който я уплаши, въпреки че нямаше желание да спре разгарянето му. Не можеше да угаси нещо, което беше толкова сладостно, толкова замайващо, което й даваше чувството, че е жива Сега не искаше нищо друго, освен то да трае вечно.
Тя беше унесена в тази неизпитвана досега сладост и не усети ръката, която се плъзна под елечето и нежно обхвана гръдта й. Тази ръка беше топла, както беше топло и тялото, притиснато в нейното, както кракът върху нейния, както устата, която я омайваше. Но след малко тази уста напусна нейната и се премести върху гърдите й, които реагираха с неочаквана сила. Това беше вече много, новото усещане беше твърде остро за нея и я разтърси до дън душа. Устните, които обхващаха зърното на гърдата, езикът, който нежно го побутваше — това страшно по своята сила усещане стресна горката Шантел и тя конвулсивно отблъсна с две ръце наведената над тялото й мъжка глава.
— Не!
Глухото ръмжене, което се изтръгна от гърлото на мъжа, я накара да млъкне, но цялото й тяло се скова. Очарованието на мига изчезна и тя още по-силно го отблъсна, когато устните му отново се насочиха към гърдите й.
Дерек спря. Веднага усети, че огънят, който беше запалил в тялото й, е изгаснал. Май беше отишъл твърде далече. Две силни усещания наведнъж бяха прекалено много за едно невинно момиче.
Естествено той разбираше положението, но това не намаляваше мъчението му. Отпусна глава на гърдите й и отчаяно се опита да се пребори с желанието си да отиде докрай още сега, веднага. Вече не можеше да издържа. Все някога трябваше да го направи. Защо, по дяволите, да чака и да страда?
Защото не искаше тя да го намрази още повече. Защото желаеше да я види мека и покорна, изпълнена със страст в обятията му. Ако се задоволеше с по-малко, щеше да се почувства ограбен. Ала колкото и да си повтаряше това, желанието в тялото му не искаше да угасне.
Дерек почувства как ръцете на младата жена меко, настойчиво се впиват в раменете му. Докато той се стремеше крачка по крачка да се приближи до нея, тя желаеше да запази разстоянието помежду им. А мъжът, чиято роля играеше в момента, не зачиташе нищо друго, освен собствените си желания. Дерек обаче не биваше да се вживява докрай в ролята му, ако не искаше окончателно да отблъсне Шантел от себе си. Слава Богу, че тя не познаваше истинския Джамил и с нея нямаше нужда да се преструва. Можеше да бъде самият той, различен от близнака си, повече европеец. Е, все пак не биваше да бъде твърде различен. Жените бяха ужасни клюкарки и с удоволствие споделяха интимните си преживявания. А всички в харема знаеха как се държи Джамил в леглото. В никакъв случай не биваше да допуска Жахар да спомене пред останалите за особеното отношение към нея.
— Опитвам се да пренебрегна факта, че си точно там, където трябва да бъдеш, Жахар. Но от теб се очаква да проявиш малко търпение и да ми помогнеш да се справя със страстта, която заплашва да ме завладее отново. Тогава ще дам воля на чувствата си и не знам какво ще стане…
Ръцете й се отпуснаха и за миг Дерек усети яд при тази бърза реакция на послушание. Очевидно беше готова на всичко само и само да не се стига до края, а това се отразяваше болезнено върху самочувствието му. Докога ли щеше да отлага неизбежното? — замисли се мъжът. Той самият не би могъл да устоява на изкушението още дълго.
Облегна се назад и я загледа изпитателно.
— Ще приема, че отказваш да те любя на светло, а не, че се отвращаваш от прегръдката ми. Прав ли съм?
Гласът му трепереше от трудно сдържана ярост и Шантел не се осмели да му откаже исканото извинение, камо ли пък да замени с истината. Вярно, тя не се отвращаваше от милувките му, но те разтърсиха цялото й същество и това я уплаши. Младата жена не проумяваше какво става с нея, когато Дерек я докосваше, не разбираше защо се чувства толкова добре, когато устните му я целуваха, защо кожата й става чувствителна и пламти, защо попада все повече под властта на този опасен човек.