Сребърният ангел

— Щом и без това ще я влачим, нека първо я накажем с бастонадата.

Но евнухът не постигна желания ефект, защото Шантел му хвърли унищожителен поглед и изкрещя:

— Хайде, започвайте! Все ми е едно какво ще ме правите. Няма да е по-лошо, отколкото да ме хвърлите в леглото на онова чудовище, по което се прехласвате. На онзи двуличен сладострастник, но онзи проклет от Бога тира…

Тя не успя да довърши, защото Хаджи ловко използва удобния случай и пъхна в отворената уста тънък гумен маркуч, от който наркотикът пръсна в гърлото й. Шантел изписка и диво зарита с крака. Ритникът й улучи глезена на Хаджи и евнухът отскочи назад. Младата жена веднага изплю маркуча.

— Негодник! — Очите й бавно се затваряха, но тя не се предаваше. — Проклет… — Този път не можа да довърши и главата й клюмна на рамото на Кадар.

Като видя бързото действие на наркотика, Рахин стреснато посегна към ръката на Хаджи.

— Колко й дадохте, човече? Кълна се в брадата на Пророка, та тя веднага заспа!

Хаджи също се изплаши.

— Не повече от обичайното.

— Защо не взехте предвид колко е слаба?

— Слаба! — изсъска евнухът и потърка глезена си. — Права сте, но аз много бързах и дори не помислих, че е мършава като…

— Простете, че ви прекъсвам, господарю — обади се Кадар. Шантел мирно спеше в обятията му. — Една от слугините ми каза, че англичанката е работила цял ден без почивка. Когато отидох в стаята й, тя спеше дълбоко на сламеника си и едва успях да я събудя.

— Аллах да ни е на помощ! А се бореше като дявол — промълви с уважение Хаджи. — Откъде толкова издръжливост?

— Тя е англичанка — отговори Рахин, сякаш това беше достатъчно обяснение.

Хаджи гневно изръмжа при тази проява на национална гордост.

— Англичанка или не, не ми се вярва да остане дълго в безсъзнание, колкото и да е изтощена. Волята на тази млада особа е толкова силна, че тя няма да се поддаде на физическата слабост дори когато е подпомогната от успокоително. Нека използваме мирния й сън, за да я изкъпем и облечем както подобава. — Той кимна на Кадар да отнесе Шантел в близкия басейн и повика жените, както и ужасената Адама, която притискаше към гърдите си табличката с гримовете.

— Ние лесно ще се справим с нея — промълви Рахин. — Но Джамил ужасно ще се разгневи, като я види в това състояние.

— Ще я наливаме с кафе, докато дойде на себе си — предложи Хаджи Ага.

— Дали ще й помогне?

— Кой знае? — промърмори скептично евнухът. Рахин пое дълбоко въздух.

— Поне ще махнем всички останали по тялото й косми. Слава на Аллаха, че Джамил още не е открил този грях…

— Открил го е, Рахин — прекъсна я меко евнухът. — И ме попита как е успяла да запази русите кичурчета между краката си.

— Казахте ли му?

Той кимна и лицето му изрази смущение.

— Джамил избухна в смях.

Рахин вдигна вежди.

— Искате да кажете, че историята го е развеселила?

— Точно така. И заповяда сребърните кичурчета да останат по местата си.