Сребърният ангел

— Позволявам ти да се изправиш, Жахар. И изобщо не искам да коленичиш пред мен. Ще кажа на Хаджи.

Но ако си мислеше, че ще я зарадва — това беше привилегия, от която се ползваше само Шейла, — той се лъжеше, фигурката дори не помръдна.

— Жахар? — повтори Дерек, а след секунди извика с все сила: — Жахар!

— Какво? — промърмори в просъница тя и се опита да се изправи, но политна напред. Дерек я изгледа с ужас, когато унесено му се усмихна. — О, какво става с мен?

Без да отговори, Дерек изтича и й подаде ръка да стане.

— Сърдечни благодарности, сър.

— Моля — отговори смаяно той и я погледна в лицето. — Всичко в ред ли е?

— Чувствам се отлично — отговори тя и му подари сияеща усмивка.

Пръстите на мъжа веднага посегнаха към меката линия на устните, но младата жена сърдито се отдръпна.

— Какви са тия работи? — промълви надменно тя и бутна ръката, която я придържаше. После отстъпи крачка назад и се залюля като тръстика на вятъра. Когато най-после възвърна равновесието си, гневът й беше изчезнал и тя отново захихика: — Бях ужасно несръчна, нали? Май е по-добре да седна. — После хвърли поглед наоколо си и отново се олюля. Дерек побърза да я подкрепи, но спря насред път, когато тя прелъстително му се усмихна и зашепна със съзаклятнически тон: — Твърде неприятно ми е да говоря за това, сър, но настойчиво ви моля да си наемете добър декоратор. В двореца ви няма нито един стол! Как може човек да се настани удобно, питам аз?

Дерек вдигна вежди.

— Опитай на леглото.

— И дума да не става! — гласеше възмутеният отговор. — Какво ще каже леля Елън?

Този път чашата преля. Дерек сграбчи ухилената жена за ръката, замъкна я до леглото и я принуди да седне. Застана пред нея и със смесица от гняв и изненада видя как Шантел с доволна въздишка се сгуши в меките възглавници и очите й се затвориха.

— Не заспивай! — изкрещя той, наведе се и разтърси раменете й. — Погледни ме! — заповяда рязко и когато тя с мъка отвори очи, попита: — Знаеш ли кой съм аз?

Почти минута Шантел оглеждаше внимателно и съсредоточено всяка частичка от лицето му. Най-после промълви:

— Да?

Но това не беше достатъчно.

— Кой съм, кажи!

— Вие сте онзи проклет и безсърдечен тип, който осъжда нещастните жени на съдба, по-лоша дори от…

Шантел говореше равнодушно, без злоба, но Дерек побърза да затисне устата й с ръка. Господи, Джамил щеше да я пребие до смърт за тия думи и това нямаше да му коства особени усилия при сегашното й състояние. Очите й постоянно се затваряха.

Той я пусна, изруга тихо, после отново я сграбчи и я разтърси с все сила.

— Какво взе, та се държиш така глупашки? Какво си погълнала, по дяволите?

— Погълнала? — примигна развеселено тя.

— Не си играй с мен, момиче! Искам да ми кажеш какво изпи и кой ти го даде.

— Нима ме обвинявате, че съм пияна, сър? — отговори тя с частица от предишното величествено възмущение. — Знайте тогава, че аз…

— Млъкни! — изръмжа вбесено той и се отдръпна от леглото. В сляпата си ярост забрави дори езика на знаците, който беше изучавал като момче, и едва след няколко минути беше в състояние да прати личния си телохранител да доведе главния евнух. Докато чакаше Хаджи, владетелят се разхождаше нагоре-надолу из стаята и от гърдите му се изтръгваха какви ли не ругатни и заплахи. От време на време гневно поглеждаше сгушената в леглото му фигурка която спеше дълбоко и се усмихваше в съня си.