Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Ах, колко му се искаше да й извие врата! Как посмя да му се изплъзне по този долен начин! Джамил щеше да я пребие за нахалството й и помощника й също, защото сама не би могла да си набави наркотик. Дерек отлично знаеше как щеше да постъпи брат му и това го вбесяваше още повече. Това момиче беше наистина полудяло!
Останал без дъх, Хаджи се втурна в стаята, хвърли поглед към заспалата Шантел, после към разярения владетел и падна на колене.
— Трябваше да го сторя, господарю, кълна ви се! Тя беше побесняла и ужасно се боях, че ще посегне на себе си. Дадох й малка доза, за да я успокоя. Не знаех, че е работила цял ден…
— Значи не е взела наркотика доброволно, така ли?
— Не, господарю, не! Аз поемам цялата отговорност!
— Защо се е разбесняла?
Хаджи пое дълбоко въздух. Господарят вече не изглеждаше толкова ядосан.
— Причината няма да ви е приятна — промълви предпазливо той.
— И аз така мисля, но държа да чуя цялата истина. Или не. По-добре недейте. — Той хвърли зъл поглед към момичето и повика един слуга, който за щастие беше наблизо. — Донесете ми каняк, цяла бутилка — Обърна се към смаяния Хаджи и тихо проговори: — Имам нужда от него.
Ето какво се получи от глупавите му надежди, че страхът ще направи Жахар малко по-покорна! А може би тя вече изобщо не се боеше от него? Защо не я наказа веднага, вместо да я прати обратно в харема, където сигурно е стигнала до извода, че може да го отблъсне без каквито и да било последствия за самата нея? Но, по дяволите, сърце не му даваше да я наказва! Не се сърдеше на отвращението й към мъжа, когото тя смяташе за Джамил. Реакцията й беше съвсем естествена след всичко, което се случи.
— Този кучи син!
— Моля? Какво казахте, господарю?
— О, я станете, Хаджи! — изфуча Дерек. — Твърде стар сте, за да стоите на колене.
Главният евнух колебливо се надигна. Вече не разбираше промените в настроението на господаря си. Джамил не докосваше спиртни напитки — никога! Брат му Махмуд пиеше и под влиянието на алкохола нареждаше дори да убиват невинни хора. Мустафа също попийваше, но в по-късните си години, и то умерено. Ала Джамил? Решението му да успокои нервите си с поръчания каняк беше тревожно не само поради необичайността си, а преди всичко поради непредвидимите последствия и опасността от избухване. Как можеше да вярва, че алкохолът му е необходим…
— Нека да повикам Шейла, господарю. Тя е толкова мила и кротка..
— Престанете! — прекъсна го горчиво Дерек. — Желая единствено тази тук. — Посочи с глава към Жахар и при гледката на отпуснатото й тяло горчивината в гласа му още повече се засили. — Значи този път дори не пожела да дойде тук и да се пребори с мен? Знаехте ли, че англичанките са страхотно упорити, Хаджи? Разбира се, че знаехте — изсмя се дрезгаво той. — Толкова години живеете близо до най-своенравната от своенравните. Така ли е?
Хаджи беше достатъчно мъдър да не защитава Рахин пред сина й. Не и сега.
— Присъствието на Жахар е непоносимо за вас, господарю. Позволете да я изпратя обратно в харема.
— Ще остане тук!
Хаджи не се осмели да се противопостави на този категоричен тон.
— Както желаете, господарю.
— А вие ще си отидете едва когато ми обясните какво е сторила моята малка икбал, та е трябвало да й дадете опиум.
Хаджи не повярва на ушите си. Дори след всичко случило се Джамил не преставаше да нарича Жахар своя фаворитка. Пък и въпросът съвсем не му харесваше. Имаше време да размисли, защото в този момент влезе слугата, който носеше на табла шишета каняк и една единствена чаша. Хаджи изумено се вгледа в Джамил, който обърна наведнъж чашата и отново я напълни.
— Е?
Евнухът смутено се покашля. Трябваше да говори, нямаше как.
— Като чу, че сте я повикали, започна да се бори.
— С кого?
— С роба ми Кадар. Целият е изподран от ноктите й. Но, кълна ви се, господарю, той беше много внимателен, макар че едва успяваше да я удържи. Тя беше полудяла.
— Защо не ми съобщихте, вместо веднага да я упоите? Щом ще се бори с някого, предпочитам да бъде с мен.
— Но, господарю! — простена ужасено Хаджи. — Нали щяхме да бъдем принудени да я накажем след това!
— По дяволите с вашите наказания! — изрева Дерек, но после дълбоко въздъхна и се опита да се овладее. — Няма нищо, Хаджи. Вие вървете. А Кадар заслужава награда за старанието си.