Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Аха! Значи родът Кемерън е приютявал и престъпници.
— Престъпници ли? В никакъв случай! Това са все хора, застъпващи мнение, различно от това на мнозинството, мадам — хора страстни и понякога неразумни в своя избор. Впрочем за Джейми не е представлявало кой знае какъв риск да приеме революционерите на херцога. Джеймз така или иначе не се застоял твърде дълго на престола. Известно е, че Уилям Орански е бил навъсен мърморко, но също така и много умен. Заедно с дъщерята на Джеймз, Мери, започва своята собствена безкръвна, „славна“ революция. Двамата успяват да завладеят короната със силата на своята протестантска доблест и порядъчност. Били са много толерантна двойка. Но бедната Мери скоро починала, на трона останал Уилям, след него дошла Ана, а сега си имаме един немец от Хановер в качеството му на неин наследник. През цялото това време ние тук, в Кемерън Хол, сме водили битка единствено с индианците, болестите и москитите. И от време на време, когато съответният ни монарх обявява война на Испания, ние сме излизали с корабите си в морето И сме устройвали някоя и друга битка с испанците. В този период Джеймзтаун е горял два пъти и затова, спомням си, баща ми бе възхитен от идеята столицата да се премести в Уйлямсбърг.
— А вие, милорд, вие от какво се възхищавате? — попска да знае тя.
Явно този деликатен, провокативен въпрос беше грешка, защото той начаса грабна ръката й и я целуна.
— Наистина, не мога да ви отговоря съвсем точно, милейди. Знам само, че откакто ви познавам, вашето присъствие ми доставя голямо удоволствие.
Очите му искряха злобно и тя се отскубна бързо.
— Струва ни се, че по-скоро ви доставя удоволствие да ме ядосвате.
Той се поклони вежливо.
— И това също, лейди Кемерън. — След тези думи Рок се завърна на кормилото и започна да дава нареждания на хората си.
Не и убягна многозначителният му поглед. Вероятно истината му бе известна и затова я измъчваше безмилостно. Със стиснати зъби тя вторачи поглед в брега. „Лейди Елена“ вече се приближаваше към кея, където ги очакваше многолюдна тълпа. Скоро платната бяха събрани и моряците хвърлиха въжетата, за да закрепят кораба. Жени викаха имената на мъжете си, деца — бащите си. Очаровани и възхитени, Тара и Беси наблюдаваха драматичната сцена.
Скай мълчаливо размишляваше как ли ще протече животът й в бъдеще и вдигна поглед към къщата. Там най-сетне ще срещне баща си и ще сложи край на тази катастрофа. А след това двамата с него ще се завърнат у дома, в Уйлямсбърг, при приятелите. Като домакиня на лорд Кинсдейл тя и икономката Мати ще организират приеми, ще преоткриват красотата на градините и непременно ще посетят новия дворец на губернатора. Всичко ще се обърне към по-добро и като продължи да води привичния си живот, тя непременно ще забрави и Сребърния сокол, и благородния му братовчед.
Корабната дъска бе спусната и лорд Кемерън отново се отправи към Скай.
— Скъпа? — Хвана я под ръка и тръгна с нея, без да обръща внимание на съпротивата й.
— Не съм ви никаква скъпа!
— Елате! — нареди само той.
Не й оставаше нищо друго, освен да го последва.
— Почакайте само да видите какво ще стане, когато срещна татко! — заплаши го тя шепнешком.
— Целият съм в напрегнато очакване, мадам. — Вече на дъската, той забави крачките си, по устните му заигра усмивка на богоизбран и с властен жест накара ликуващите да замлъкнат. — Това е моята млада жена Скай, лейди Кемерън! — оповести той пред смълчаното множество. Избухна нова вълна на въодушевление. Деца се откъсваха от полите на майките си и се блъскаха едно друго, за да разгледат по-подробно непознатата лейди. Във въздуха се вееха шалчета и кърпи.
Лорд Кемерън изведе Скай на пристана, където за съвсем кратко време я представи на толкова много хора, че чак главата й се замая.
— Скъпа, това е Мери, дъщерята на ректора. Жена му Жан… Мистър Тибо и мистър Оскин, наши арендатори, които обработват на север около триста и петдесет декара земя. Мисис Билингсгейт… — целуна топло по бузата и една поруменяла старица. — Покойният й мъж неведнъж е пътувал с мен по море. Държи малък магазин на кея, в който се сервира между другото чай и ейл. Голяма специалистка е по сладките бисквити.