Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
При произнасянето на думата „сокол“, тя извърна глава встрани.
Той процеди през стиснати зъби:
— Никога няма да ме победите, мадам. По-добре е да не се опитвате и тогава смятам, че ще се разбираме не зле. Вашето добруване ми е наистина по сърце.
— Моето добруване, значи! Във вашето легло, нали? — избухна тя, но непроизнесла още последната дума, лицето и пламна като божур и затърси път да се оттегли по най-безболезнен начин. Наистина ли изговори тези думи? Той се разсмя и в гласа му се прокраднаха цинични нотки, когато се премести по-близо до нея.
— Кажете, скъпа — какво всъщност ви е известно за тези неща?
— Нищо! — Побърза да смени темата. — Татко смята, че Аликзандър Спотсууд няма доверие на губернатора Идън, защото правителството му освен че е бедно, вероятно е и корумпирано. Казват, че срещу известно заплащане давал убежище на пирати в пристанищата на Северна Каролина.
— Някои хора си имат цена.
— И вие ли?
Той поклати бавно глава.
— Не, милейди. Но и аз, разбира се, имам своите недостатъци. Вие, например, сигурно бихте причислили към тях арогантността.
— И също така достоен за съжаление недостиг на почтителност — добави тя с леден глас.
— Може и така да е. Но не се продавам на никаква цена. Имайте го предвид, ако решите някой ден да преговаряте с мен.
Той си тръгна, а тя остана сама до перилата. Разтресе я въпреки топлото време.
Когато на следващата сутрин се събуди, корабът вече плаваше в Чизапийк Бей. Облече се бързо, закуси и излезе на палубата. Междувременно бяха достигнали и Джеймз Ривър. На борда цареше оживление — екипажът нагласяше едни от платната по вятъра, а други прибираше.
— Каква красота, милейди! Нали?
Тя се обърна и видя до себе си Беси и Тара, които гледаха вторачено брега. За двете момичета гледката сигурно представляваше нещо като сън. Зад гърба си в Стария свят бяха оставили бедност и теснотия. А сега и двете гледаха с надежда към Новия свят. Усмихната Скай се съгласи с тях:
— О да, тук е великолепно.
Обърна поглед към кормилото. Лорд Кемерън насочваше сам „Лейди Елена“ по реката. Приличаше повече на аристократ, отколкото на моряк. Освен изисканата връхна дреха от брокат той носеше още сини сатенени панталони, обувки със сребърни токи и тривърха шапка с орлови пера. Плитката на перуката му бе завързана с тъмна кадифена лента. Стоеше изправен и самоуверен. Разглеждаше внимателно сушата, а след това се извърна към нея, сякаш инстинктивно бе доловил погледа й. В този момент тя отново загледа към брега.
Малко по-късно се разнесе оръдеен залп. Лорд Кемерън си бе отново у дома.
Къщата на върха на хълма биеше веднага на очи. Цялата от тухли, тя бе едновременно елегантна и величествена. Високи колони крепяха покрива на просторна, заоблена веранда. Заедно с многобройните пристройки Кемерън Хол приличаше по-скоро на малко село. Тучна трева покриваше склона, спускащ се към реката. От едната страна на имението растяха дърветата, а зад тях се простираха ливади.
— Моите прадеди са се преборили с пустошта и са създали това имение.
При тези думи Скай се обърна стреснато. Капитанът бе напуснал кормилото и стоеше до нея.
— Джейми Кемерън е дошъл тук като младо момче и заедно с Джон Смит са изследвали страната. През 1621 година си е довел невеста. Издигнал ограда на колове и построил дървена къща — тя била първата. На Великден 1622 година, по голямото клане, индианците нападнали и Кемерън. Жаси била отвлечена.
На това място тя поклати усмихната глава и го прекъсна:
— Сър, известно ми е, че сме изтикали индианците далеч във вътрешността на страната. Да не би случайно да искате да ме уплашите?
— Съвсем не, скъпа.
— Допускам, че вашата прапрабаба е била спасена.
— Естествено. Ние от рода Кемерън сме направо луди на тема да спасяваме дамите си от най-невъзможни ситуации. — Той посочи дома. — Там виждате главната зала. Тази част на дома е построена първа. След смъртта на крал Джеймз на трона го наследява Чарлз Първи. По негово време започва и войната между английските роялисти и парламента. Ейън Кемерън се отправил обратно за дома с кораб, за да подпомогне привържениците на краля. Загинал още в първата битка срещу войниците на Кромуел. По това време сме загубили някои от английските си имения, а самата Англия се е управлявала от протекторат. Дори и имуществото ни във Вирджиния е било застрашено.
— Тогава обаче Кромуел умира и добрият крал Чарлз Втори приема предложената му корона. Синът на Ейън си получава обратно английските владения, когато отива там да прибере тялото на баща си. Погребва го в Кемерън Хол. Синът му, също Джейми, пристроява източното крило. Джеймз Втори получава короната след смъртта на брат си. Обаче Джеми, херцог на Монмаут и любим незаконороден син на Чарлз, прави опит да свали чичо си от трона и да го дискредитира като папист. В крайна сметка Джеми завършва живота си на ешафода и по време на екзекуцията, казват, на Джеймз не му е мигнало и окото. Казват също, че Джеми бил хубавец и мъжко момче и имал много последователи. Много от тях се преселили тук, в Кемерън Хол. Под къщата има тайни галерии, които стигат до морето.