Книга на мъртвите на древните египтяни
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Ватев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга на мъртвите на древните египтяни». Краткое содержание книги:
След наклоняването на везната моето слово
оказа се и истинно, и справедливо.
Противниците си аз покорих и техните уловки провалих,
насочвани към мене.
Наистина закрила ми е моята сила,
защото син съм на Озирис, а баща ми
тялото си с чудодейна сила пази.
139 ГЛАВА
(Повторение на 123 глава)
140 ГЛАВА
ДА СЕ ПРОИЗНАСЯ, КОГАТО БОЖЕСТВЕНОТО ОКО Е В ЗЕНИТА СИ
Вижте! Един всесилен бог на хоризонта се издига.
Ето че Тум се появява,
от облаци благоуханни обграден.
Цялото небе е озарено от сиянието
на духовете посветени.
Храмът с пилоните е изпълнен с веселие и радост,
защото се появявам аз сред боговете…
И образът ми техните наподобява.
В самия миг избухват викове
и тутакси отекват с пълна сила.
Веселие цари в светилищата на света отвъден.
Заповедите на Тум и на Хору-Хути с голяма почит се приемат.
И тъй негово величество на небесните йерархии от свитата си нарежда:
„До крайниците му да се доближи окото божествено,
и ръцете му да направи силни,
за да изпълнят наредбите на бога!“
Ето блести окото божествено в средата на лицето
през периода дълъг на нощта,
по време на четвъртата епоха на земята,
до края на второто й подразделение.
Тогава пред небесните йерархии
блести великото око божествено…
със светлина величието му изпълнено е, както някога
в утрото на времената, когато единствена тя беше
всички божества: Ра, Тум, Шу, Кеб,
Озирис, Сет, Хор, Мантха, Баху, Тот,
Нау, Джета, Нут, Изида, Хатор, Нефтис,
Мерти, Маат, Анру, Тамесджета,
душата и тялото на Ра…
Това е изброяването от Уджат, изречено
пред владетеля на земята.
Не липсва никой; днес се радват боговете
и техните ръце бездействуват.
По време на празниците боговете казват:
„Здравей, о, Ра, моряк всред свита многобройна!
Наистина сразен е Апопи.
Здравей, о, Ра, ти, който се явяваш
във всички форми на сътворяването на вселената.
Здравей, о, Ра, над враговете победител!
Да бъде името ти свято!
Здравей, о, Ра, ти, който смаза рожбите на бунта!“
Тази глава да се изрече на амулет Уджат (направен с истински лапис-лазури или с камъка „мак“, украсена със злато), пред който ще се поставят красиви и чисти дарове в последния ден на втория месец на сезона „перт“, когато Ра се явява. Да се направи друг амулет на Уджат с яспис и да се сложи върху част от тялото на мъртвия по избор. Когато тази глава бъде изречена пред „кораб на Ра“, мъртвият ще може да се премества с боговете, ще стане един от тях, ще оживее в отвъдния свят. При наричането на тази глава и когато даровете ще бъдат сложени пред Уджат, намиращ се в апогея, четири огъня ще се запалят върху жертвеници за Ра-Тум, както и четири за Уджат и накрая четири огъня ще се запалят за боговете, споменати по-горе. Да се наредят върху всеки жертвеник пет хляба, благовония и печено месо…
141, 142 ГЛАВА
Тук започва главата, която ще се изрича или от син в полза на своя умрял баща или от баща в полза на своя умрял син; тя ще бъде изричана по време на празниците на Аменти, за да стане мъртвият съвършен както в лоното на Ра, така и между боговете, сред които той ще пребивава.
Да се изрича на деветия ден от празниците. Да се каже:
Ето даровете: хляб, бира, месо, домашна птица, печено, тамян запален… те предназначени са: за Озирис, владетел на Аменти; за Ра-Характ, за Ну, за Маат, за лодката на Ра, за Тум, за голямата йерархия на боговете и за малката;
за Хор — господаря на короната Уререт;
за Шу, Тефнут, Кеб, Нут, Изида, Нефтис;
за храмовете на многобройните Ка на владетеля на световете, на обиколките и на кръговратите небесни,
които божествения ред поддържат.
За Ауджерт, останал на естественото свое място;
за Египет на севера и на юга, — който е на боговете тяло славно;
за богинята, почитана с косите рижи;
за богинята, другарка на живота, с коси от вятъра развени;
за богинята с могъщо име което в подвизите й разкрива се; за бика свещен, съпруг на кравата божествена;
за благотворната власт на красивото кормило,
което севера небесен озарява;
за благотворната власт на кормилото на запада небесен, което извършва своите обиколки и на земите две за предводител служи;
за бога на светлината всред храма със статуи на богове изпълнен и който благотворното кормило е на изтока небесен;
за този, който в храм на духове червени обитава,
кормило благотворно на небето южно;
за Местха, Хапи, Дуамутф и Кебхсеннуф;