Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
5. Военните мероприятия против Япония по необходимост ще носят отбранителен характер.
6. В случай на война на двата океана главните настъпателни операции на САЩ ще бъдат в Европа и Африка.
7. Унищожаването на Съветския съюз и крахът на Британската империя към лятото на 1942 г. се разглеждат сериозно и като реална възможност.
Информацията на генерал Бетихер е призната в Берлин за толкова важна, че германското върховно командуване приема за възможно да внесе изменения в своите военни планове.
Така немците постигат голям успех без участието на шпионите на абвера и без особената помощ на Бетихер, изключително като резултат на странното разбиране, което има за „патриотичния си дълг“ един американски офицер. Това става на 4 декември 1941 г., 3 дни преди Пърл Харбър.
Както вече беше отбелязано, германското посолство във Вашингтон се занимава активно с шпионаж и диверсии по цялата територия на САЩ.
След няколко провала на абвера в Съединените щати Канарис през есента на 1941 г. се оплаква на своя шеф от върховното командуване, че трудностите, които неговото ведомство изпитва в тази страна, се обясняват главно с враждебното отношение на немските дипломати към неговите хора. Кайтел се обръща към Рибентроп и последният заповядва да се проведе разследване. По това време всичките германски консулства в САЩ, по искане на американското правителство вече са закрити и консулите са се върнали в Германия. По указание на Рибентроп всеки от тях представя подробен доклад за сътрудничеството си с абвера. Взети заедно, те представляват една всеобхватна картина на немския шпионаж в САЩ, които се е провеждал под прикритието на консулствата. През последните дни на войната тези доклади попадат в ръцете на съюзниците. По-долу за пръв път се дава краткото им съдържание.
По цялата територия на САЩ немците имат почетни консули от местните жители, а в главите градове — щатни генерални консулства.
Германското генерално консулство в Ню Йорк се разглежда като един от центровете за подривна дейност. Чрез отдела за свръзка на Министерството на външните работи то изпраща до абвера стотици телеграми със събраните сведения, а в някои случаи и с отчети за извършени диверсии. Целият апарат на консулството се занимава с шпионаж под ръководството на резидента на абвера Зигфрид Лурц, който има паспорт на вицеконсул, или на резидента на СД Фридхелм Драгер със същия дипломатически ранг.
Лурц в своя отчет изброява следните агенти, които ръководи, след като се окопава в консулството: граф Дъглас, „Дънсер“, Валтер Кохлер, осведомител във фирмата, произвеждаща фотоапаратите „Лайка“, Ремел, когото вече споменавахме (с него той поддържа връзка по поръчение на военноморския аташе), няколко пристанищни докери в Ню Йорк, един лейтенант от канадския военноморски флот, който снабдява Ремел с ценна информация за маршрутите на керваните.
В отчета си Лурц не споменава, но е известно от други документи, че той има и далеч по-важни агенти като например диверсанта Хаусбергер и американския гражданин от немски произход Лудвиг, който е прехвърлен в Съединените щати по препоръка на Химлер и ръководи група от осем опасни шпиони. Лурц се сдобива с двама агенти в авиационния завод на Сикорски в Лонг Айлънд и освен всичко друго получава от тях образци от специалните сплави, които се използват за производството на корпуси на самолети, опашни плоскости, самолетни крила и рами за авиационни двигатели. Той успява да завербува един инженер, който е добре запознат с английската авиационна промишленост и има достъп до всички авиационни заводи в САЩ. Срещу месечно възнаграждение от 500 долара този агент го снабдява с информация, която „не би могла да бъде получена по друг път“, а веднъж предава на своя работодател чертежите на един нов изтребител. Драгер се занимава за СД със същото, с което Лурц — за абвера.
В Бостън шпионажът се ръководи от есесовеца Шолц който разполага с широка мрежа от осведомители, а след започването на войната започва да се занимава с диверсии. Веднага щом в Европа започват военните действия, Шолц установява връзка с хора, които се представят за членове на Ирландската републиканска армия. Според замисъла на Шолц те трябва да се заемат с организирането на диверсии в бостонското пристанище — да взривяват кораби, да унищожават складове с военни материали, предназначени за изпращане във Великобритания. В пристанището наистина от време на време избухват взривове, но Шолц в своите доклади до Берлин прекалено сгъстява боите, когато описва тези и други произшествия. Работата е там, че „приятелите“ на резидента много по-често си приписват обикновени пристанищни инциденти, отколкото действително извършват диверсии, като с това преследват единствената цел да измъкнат от Шолц уговореното възнаграждение.