Елфите на Шанара

— Милейди — започна Барсимон Оридио, но тя с поглед го накара да спре.

— Нощес демоните проникнаха през Преградата. Магията отслабва вече месеци наред — може би, дори от години — а създанията отвън крадат от нейната сила за себе си. Нощес равновесието се наруши достатъчно, за да бъдат в състояние да направят пробив. Нашите ловци се биха храбро, за да го предотвратят, правейки всичко възможно да отблъснат нападението. Те не успяха. Фейтън беше убит. И накрая бях принудена да използувам жезъла Рухк. Ако не бях постъпила така, градът щеше да падне.

— Милейди, това не е така! — — извика Барсимон Оридио, който не можа повече да се сдържи. — Армията щеше да се прегрупира за нова атака. Това щеше да ни помогне да победим. Фейтън пое твърде много рискове, иначе щеше да бъде още жив!

— Той пое тези рискове, за да ни спаси! — отвърна Еленро с каменно лице. — Не говори лошо за него, Командире. Забранявам това! — Едрият мъж се навъси още повече. — Бар — сега кралицата говореше нежно, а топлината в гласа й беше очевидна. Аз бях там. Видях какво се случи. — Тя почака свирепият му поглед да се сведе и после се обърна към цялата маса. — Преградата няма да ни защищава още дълго време. Аз използувах жезъла Рухк, за да я заздравя, но не бих могла да го направя отново. В противен случай рискуваме да загубим цялата му сила, което, приятели мои, не мога да си позволя. Събрах ви тук, за да ви кажа, че съм решила да действувам по друг начин. — Тя се обърна към Рен. — Това е моята внучка Рен, детето на Алейн. Изпратена е при нас от стария свят, както предсказа Еоуен Сирайз. Тя се явява съгласно предсказанието, като доказателство, че елфите могат да бъдат спасени. Чакала съм я да дойде в продължение на много години, без истински да вярвам, че това ще се случи или че тя ще може да направи нещо за нас. Истината е, че аз не исках да идва. Страхувах се, че ще я загубя, както загубих Алейн.

Тя се пресегна и докосна леко с пръсти бузата на Рен.

— Продължавам да се страхувам. Но Рен е тук, въпреки моите страхове, пресякла огромното пространство на Синия разлив, преодоляла ужасите на демоните, за да седи сега тук с нас. Не мога повече да се съмнявам, че тя възнамерява да ни спаси, точно както предсказа-Еоуен. Еленро направи пауза. — Рен още нито напълно вярва, нито напълно разбира това. Погледът й-беше топъл, когато срещна този на Рен. — Тя е дошла в Арборлон по свои собствени причини. Духът на Аланон я е извикал и изпратил да ни намери. Четирите земи, изглежда, са завладени от тамошни демони — създания, наречени Шадуини. Духът настоява, че ние сме необходими за закрилата на Четирите земи.

— Това, което се става на Четирите земи, не е наш проблем, Милейди — отбеляза спокойно и Итън.

— Да, Първи министре — обърна се тя към него, — точно това сме казали точно преди сто години, не е ли така? Ами ако сме сбъркали? Ами ако нашият проблем е също и техен? Ами ако противно на нашите виждания съдбите на всички са свързани и оцеляването зависи от обединяването ни за общи действия? Рен, разкажи на събралите се тук как ме намери. Разкажи им за всичко, което са ти казали духът на Друида и старецът. Кажи им също така за Елфовите камъни. Сега вече можеш да го сториш. Време е да знаят.