Мечът на Шанара

— Ший, не…! — извика ужасен Мениън, когато младежът от Вейл замахна безуспешно към един от разкривените крайници на съществото. От дълбините на огромното тяло на чудовището изригнаха яростни стържещи звуци и то замахна силно с един протегнат крайник, мъчейки се да прикове жертвата на земята. Но Ший се измъкна с леки отскоци. И тогава, пред ужасените очи на останалите, кошмарът от джунглата връхлетя върху нещастния човек от Вейл — една вихрушка от заплетени крайници и косми. Точно когато Ший щеше да изтегли Флик на безопасно разстояние, съществото го претърколи на земята и за секунда всичко потъна в облак от прах.

Всичко стана толкова бързо, че никой не беше имал възможност да реагира. Хендъл никога не беше виждал толкова огромно и толкова свирепо същество, същество, което явно беше живяло в тези планини от незапомнени времена, в очакване на нещастните ся жертви. Джуджето се намираше най-далече от мястото на битката, но бързо се придвижи напред, за да помогне на падналия младеж от Вейл. Другите също се задвижиха. В момента, в който прахта се слегна достатъчно и отвратителната глава отново се появи, се разнесе шум от отпуснати едновременно три тетиви на лъкове. Стрелите се забиха с тъпи звуци дълбоко в черното покрито с козина туловище. Съществото заскърца побесняло, надигна се, простря напред крайниците си и затърси новите си нападатели.

Предизвикателството не остана без ответна реакция. Мениън Лий хвърли лъка от ясеново дърво, изтегли от ножницата големия меч и го стисна здраво в ръцете си.

— Лий, Лий! — бойният вик на хиляди години проехтя, когато принцът се втурна като обезумял към чудовището през ронещите се основи и срутените стени. Балинор беше изтеглил собствения си меч, чието огромно острие искреше свирепо в ярката слънчева светлина и се хвърли да помага на планинеца. Дюрън и Дейъл запращаха една след друга стрели в главата на гигантския звяр, а той, изпаднал в бяс, стържеше бясно и с помощта на предните си крайници отблъскваше стрелите и ги вадеше от дебелата си кожа. Мениън стигна до отвратителното чудовище преди Балинор и със силен замах на меча си нанесе дълбока рана в най-близкия му крайник. Усети силен удар на желязото в кост, който го разтресе. Когато чудовището отстъпи назад и удари Мениън странично, то беше зашеметено от силен удар по главата. Бойният боздуган на Хендъл го беше ударил с изумителна сила. Секунда по-късно Балинор стоеше здраво на краката си пред огромното същество, ловното му наметало беше отметнато назад и се развяваше зад искрящата ризница. С поредица от бързи, мощни удари големият меч на принца на Калахорн напълно отряза втори крайник. Звярът се извърна свирепо и се опита безуспешно да свали някой от нападателите си на земята и да го смаже до смърт. Тримата мъже нададоха бойните си викове, нахвърлиха се безпощадно и отчаяно се мъчеха да отделят чудовището от повалените му жертви. Нападенията им бяха точни, ударите им прицелени към незащитените му флангове, които принуждаваха гиганта да се мята ту на едната, ту на другата страна. Дюрън и Дейъл се приближиха още и продължиха да обсипват със стрели огромната си мишена. Много от тях бяха отклонени от металното покритие, но безпощадният щурм непрестанно отклоняваше вниманието на влуденото същество. В един момент Хендъл беше ударен толкова силно, че за няколко секунди загуби съзнание, а кошмарният нападател бързо се доближи, за да го довърши. Но непоколебимият Балинор събра последните си капчици сила и нападна така безжалостно и свирепо, че то не успя да стигне до поваленото джудже преди Мениън да го вдигне на крака.