Мечът на Шанара

Замълча и погледна угрижените лица на другите четирима, които страстно желаеха да има по-добър план, но знаеха, че нямат време за друг, ако искат да се опитат да открият Меча на Шанара. Много неща бяха заложени на карта, но най-важното в момента беше да се спаси животът на губещия сили наследник на силата на Меча. Това беше единствената възможност хората от Четирите земи да избягнат конфликт, който щеше да ги унищожи до един. Собственият им живот можеше да бъде продаден на сравнително ниска цена, само и само да можеха да запазят тази единствена надежда.

— За това ще е нужен най-добрият стрелец на лък в Южната земя — каза тихо високият човек от границата.

Планинецът го погледна изненадан от неочакваната забележка, без да може да скрие гордостта, която изпитваше.

— Ще има само един изстрел — продължи принцът на Калахорн. — Ако стрелата не улучи целта, с всички ни ще бъде свършено.

— Какъв ти е планът — прекъсна го Дюрън любопитно.

— Когато стигнем до откритото пространство, Мениън ще се прицели в един от вождовете на гномите на отдалечената страна на прохода. Ще трябва да стреля веднъж с лъка си и да го убие, а при объркването, което ще последва, ние ще можем да се измъкнем.

— Няма да стане, приятелю — изръмжа Хендъл. — В момента, когато видят, че вождът им е улучен от стрелата, те всички ще се струпат при входа на прохода. Ще ни открият за няколко минути. Балинор поклати глава и се усмихна леко, но неубедително.

— Не, няма, защото вниманието им ще бъде привлечено от някой друг. В минутата, в който вождът на гномите падне, някой от нас ще се покаже отново в прохода. Гномите ще бъдат толкова обезумели и така ще изгарят от желание да го пипнат, че няма да си губят времето да търсят някой друг. Така че ние ще можем да се измъкнем по време на объркването.

Предложението му беше посрещнато с мълчание и те се споглеждаха един друг с посърнали лица, с една и съща мисъл в главите.

— Всичко това звучи добре за всички с изключение за човека, който ще трябва да им се покаже — проговори Мениън разколебано. — Кой ще се заеме с тази самоубийствена задача?

— Планът е мой — заяви Балинор. — Мой дълг е да остана и да поведа гномите във Волфсктааг, докато успея да направя кръг и да ви настигна по-късно в края на Анар.

— Трябва да си луд, ако си мислиш, че ще те оставя да си припишеш всичките заслуги — заяви Мениън. — Ако улуча, ще остана да приема аплодисментите, ако не улуча…

Той млъкна и се усмихна, повдигаше от време на време рамене, потупваше Дюрън по раменете, докато другият го гледаше, без да може да повярва на ушите си. Балинор тъкмо се канеше да му се противопостави, когато Хендъл излезе напред, разтърси широката си глава и възрази.

— Планът е добър, но всички знаем, че след човека, който ще остане за примамка, ще тръгнат няколко хиляди гноми. Те ще се помъчат да го заловят или в най-добрия случай, ще го изчакат да напусне забранената зона. Този човек трябва да бъде някой, който познава гномите и техните методи. Той трябва да знае как да се бие срещу тях и как да оцелее. Във всеки случай този човек е джудже, което има зад гърба си цял живот на бойна закалка. Този човек ще бъда аз. — Освен това — добави мрачно той — колко пъти съм ви казвал за огромното им желание да ми вземат главата. Не биха пропуснали възможността след едно такова оскърбление.